България - обратно към атома
22 януари 2009Шокът от газовата криза породи в България широко движение, настояващо за пускането в експлоатация на два вече спрени ядрени реактора. След президента, премиера и други водещи политици, и енергийната комисия в Парламента се обяви "за" започването на разговори по този въпрос с Европейската комисия.
Вчера се състоя поредният многохиляден протест срещу бедственото положение, в което се оказа страната заради спрените газови доставки и световната финансова криза. Междувременно подаването на газ бе възобновено, извънредните мерки бяха прекратени.
Има ли България трайни затруднения?
Сега интересът на граждани и политици е концентриран върху АЕЦ Козлодуй - засега единственото ядрено съоръжение в България, с 6 реактора, от които днес работят само два, останалите бяха изведени от експлоатация по искане на Европейската комисия. Спирането им бе условие за приемането на България в Евросъюза и би могло да бъде преразгледано /както е записано в договора/ само при "трайни затруднения" в енергийния сектор. Много български граждани и политици смятат, че сегашната ситуация е именно такава.
По данни на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров щетите на страната от кризата възлизат на 90 млн евро. Пак по неговите думи - правителството ще представи на Европейската комисия искане за възобновяване на дейността на 3 и 4 блок в Козлодуй, по което решение трябва да се вземе за срок от пет дни. Същевременно премиерът Станишев подчерта, че реакторите биха могли да се пуснат само при съгласие на Комисията, България не би искала да засегне партньорите си. Идеята се радва на
широката подкрепа на населението
подобно на Словакия, където правителство също обмисля връщането в експлоатация на спрени ядрени съоръжения. В края на миналата седмица в София между 8 и 10 хиляди демонстранти от цялата страна поискаха отварянето на двата реактора в Козлодуй. Поредната демонстрация се състоя в сряда, но този път с акцент не върху енергийната политика, а върху социалните нужди на хората.
Протестната акция бе инициирана от пъстра коалиция обществени групи - земеделци, студенти и майки. Те упрекват правителството, че не предприема достатъчно за решаването на икономическите проблеми на хората и срещу ширещата се корупция. Освен това се искат реформи в избирателната система, насочени към увеличаване на прякото влияние на гражданите на различни равнища.