България - обречена на изостаналост

Това показват резултатите от изследване на „Отворено общество”, проведено сред всичките 35 страни-членки и кандидатки за членство в ЕС. Вместо да се доближава до средните равнища в Европейския съюз, България все повече изостава по такива важни показатели като качество на живот, подобряване на управлението или свобода на медиите, казва за ДВ ръководителят на изследването д-р Марин Лесенски. 

Високата цена на грешките

Статистическият анализ на показателите за това дали едно европейско общество е процъфтяващо, средна ръка или бедно, показва промяна в посоките на разделителните оси. Докато имаше Берлинска стена, те вървяха по стената, а последвалите разширявания на ЕС на изток обърнаха и стрелката на компаса на благоденствието. „Ако преди имахме Европейски север и Европейски юг, то сега разломът е между Централна Европа и Балканския полуостров”, посочва д-р Лесенски. Според него групата на България и Румъния заедно със Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна Гора и Турция формират нов Балкански “съюз”.

В първата по благоденствие група, т.нар. „Щастлива Европа” влизат „северните красавици” - Дания, Финландия, Швеция, Холандия и Люксембург. В групата на „Златното ядро” са Германия, Франция и Великобритания, а България и другите балканските страни, без Хърватия и Словения, образуват т.нар. „Балкански полюс на изоставането”. Към него се е устремила и Гърция, чиито по-високи стойности на качеството на живот засега успяват да я държат по-близо до Италия. Лесенски обаче очаква това да се промени още в тазгодишното издание на т.нар. „индекс на настигане” (на средноевропейските равнища).

Пропилените шансове на България

В рамките на някогашната псевдопазарна икономическа общност СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) влизаха и няколко по-развити соцстрани – Чехословакия, ГДР, Полша и Унгария. Тогава вместо те да „притеглят” към себе си по-слабите икономики на България или Румъния, се случи точно обратното – последните дърпаха надолу жизненото равнище в страните от Централна Европа.

Има ли повторение на този синдром сега в ЕС? „Едно е сигурно: за петте години членство в ЕС България пропусна да използва новите възможности за подобряване на живота на своите граждани, както преди нея това направиха страни като Словения, Чехия и Естония. Така например по показателя „качество на здравеопазването” България е на последното 35-то място сред страните от ЕС и кандидатките за членство, по оценка на шведския институт „Юрохелт”. Дори албанците живеят по-дълго и боледуват по-малко от българите”, казва в заключение политологът и изследовател Марин Лесенски.