България се управлява зле, отчете Световната банка
1 юли 2009
Докладът на Световната банка проучва управленските практики в 212 държави и територии и е най-обхватното изследване от този род. То измерва качеството на държавното управление по 6 показателя, които отчитат например контрола върху корупцията, ефективността на правителството и политическата стабилност. Проучването покрива период от над 10 години.
По резултати България е „извън” ЕС
В доклада на Световната банка България получава оценки, които я поставят в групата на държави от Източна Европа, които не са членки на ЕС. Постиженията на България са на светлинни години разстояние от тези на западноевропейските държави. България изостава значително и в сравнение с повечето източноевропейски страни. В сходно положение е и Румъния.
Данните в доклада показват, че ефективността на държавното управление в България почти не е помръднала от 1998 година насам. Нещо повече: нещата дори вървят към влошаване, което се доказва от факта, че през 2008 година работата на правителството е достигнала най-ниската си точка по отношение на ефективността. По този показател България и Румъния се нареждат сред държавите в Източна Европа, които не са членки на ЕС.
Подобни са оценките за България по справяне с корупцията. Контролът върху корупционните практики е бил през 2008 година само малко по-добър в сравнение с 1998. Най-добър контрол е имало през 2003 година. Оттогава насам обаче тенденцията е към трайно влошаване. По този показател оценките за България са сходни с тези за Черна гора, Босна, Албания и Косово. Според заключенията на Световната банка най-малко корупция в Източна Европа има в Словения и Естония, най-много - в Русия, Украйна и Беларус.
Хърватия е политически по-стабилна от България
България няма добри резултати и по критерия „политическа стабилност”. Световната банка стига до извода, че сред страните в ЕС най-нестабилни в това отношение са България, Румъния и Гърция. Хърватия заема по-предна позиция, а най-стабилна в Източна Европа е Словения. На обратния полюс са Косово и Турция.
По критерия „върховенство на закона” България се нарежда след Черна гора и отново е много назад в списъка на източноевропейските държави. Напредъкът по този показател е минимален. Същото важи и за останалите критерии, които са „чуваемост на гражданите”, „отчетност на управлението” и „качество на законодателството”. По последния показател България е отбелязала най-голям напредък. Въпреки това обаче оценките й са много по-лоши от тези на повечето централно- и източноевропейски страни-членки на ЕС.