България стои изключително добре? Да видим:

Коментар от Ясен Бояджиев:

Вече дни наред всички са се вторачили в олелията около Изборния кодекс. Олелия, която всъщност е доста банална и дори леко оперетна. От много време насам преди всички избори се повтаря все едно и също, а за десет години прословутата преференция беше неколкократно въвеждана и отменяна, засилвана и обезсилвана, като участниците често си сменяха позициите според моментните им сметки. (Включително социалистите, които сега за малко да си скъсат ризите в защита на демокрацията.)

"Държавата стои изключително добре"

Развръзката също е стандартна - както винаги слезе deus ex machina (от Банкя) и разсече драматичния възел. Само дето в края на краищата няма да се промени почти нищо съществено в изборните правила. Така цялата история напомня не за Еврипид, а за двамата шопи, които се питали "оти ги ручааме жабетата?".

На този фон по-запомнящи ми се струват други новини от страната и чужбина, както и няколко случки от реалния живот. Те се навързаха по странен начин в съзнанието ми, след като чух как първите двама в управляващата партия обяснили действията и бездействията си в „драмата“ с Изборния кодекс.

Лидерът и премиер: "Толкова работа имам. Толкова ми е трудно да прокарам държавата през иглени уши". Заместникът му: "Държавата е над всичко. (...) държавата стои изключително добре".

Да видим сега как стои държавата и за какви „иглени уши“ става дума.

На нас хакери не ни трябват

Швейцария обяви конкурс за хакери. Участниците са призовани да дадат най-доброто от себе си, за да пробият новата ѝ система за електронно гласуване. Които успеят, ще получат големи награди. За седмица до петък се бяха регистрирали над 2 хиляди души. В Швейцария има електронно гласуване от 15 години, но сега правителството е избрало този нестандартен начин, за да тества и гарантира сигурността на планирания ъпдейт на системата.

А в България? Тук от години ни „носят от девет дерета вода“, за да ни убеждават, че тая електронна работа няма как да стане, защото е много опасна за изборите и избирателите. (Сякаш ширещите се „аналогови“ безобразия не са.) И успяха. В конституцията изрично пише, че гласуването е право на всички български граждани, където и да се намират. Но това явно няма значение - вместо да се осигури упражняването му (ако не електронно, поне по пощата), това право непрекъснато се ограничава.

И това не е единственият проблем около изборите, за чието решаване пак не се прави нищо. Скоро, например, вписаните в избирателните списъци може да станат повече от живеещите тук пълнолетни българи. Нито дума за професионализиране и департизиране на изборната администрация и избирателните комисии. Или за преброителните центрове. Въобще, не ни трябват никакви хакери - нашата система и без това е хакната.

14 години не стигат

От миналата седмица финландците могат да си купуват предписано от техния лекар лекарство с електронна рецепта в друга държава от ЕС. Е, в България със сигурност няма да могат. ЕК пък току-що обяви, че скоро ще въведе общ формат за обмен на електронни здравни досиета между страните от Съюза. България обаче няма да е скоро сред тези страни. Тук миналата седмица се проведе 14-та национална конференция по електронно здравеопазване. Нещата обаче не са се променили много-много от времето на първата конференция през 2005. След безброй обещания, пропуснати „крайни срокове“ и десетки похарчени милиони, България все още няма електронно здравеопазване. Същото е положението и с електронното правителство. Само дето похарчените там пари са в пъти повече.

Вкопчени в миналото

Миналата седмица Испания обяви, че си поставя за цел до 2035 година да затвори всичките си седем атомни централи като част от плана до 2050-а да произвежда електричеството си изцяло от възобновяеми източници. Разбира се, преходът няма да е лек. Но Испания е една от многото страни, които са тръгнали по този път, като хващат вълната на революционно променящите се и вече реално навлизащи нови технологии в производството и съхранението на енергия, в управлението на нейното потребление. В това време тук се обсъжда „интегриран план“ за енергетиката и климата, според който споменатите нови технологии са неприложими. Най-иновативното в областта на ВЕИ технологиите са дървата за горене. Залага се на допотопни, но скъпи проекти от миналия век и на перспективата за още 60 години изгаряне на въглища. Да не забравим и „евтиния" ток. Накрая всичко ще излезе неизмеримо по-скъпо.

Освен нови технологии, са нужни ново мислене и ново образование. В това отношение една от най-впечатляващите новини напоследък са редовните многохилядни  протести на ученици и студенти в Белгия с призиви като: "Правете любов, а не въглероден двуокис", "Планетата преди интересите", "Променете политиката, а не природата". Протести с конкретни искания - и с убеждението, че това е последното поколение, което може да направи нещо, преди щетите да станат необратими. Дали тук такива протести са възможни?

Защо?

В много отношения България наистина „стои“ - на едно място. Или по-скоро в миналото. Не е само заради парите, каквото обяснение често може да се чуе - с напразно похарчените тук милиони други хора на друго място два пъти щяха да направят електронно правителство.

Причините са други, а относителната им тежест всеки може да прецени за себе си:

- Хитрост и сметкаджийство на дребно, като при Изборния кодекс: всеки гледа да прецака другите (и най-вече избирателите), за да получи някакво предимство;

- Далавери на едро: при липса на електронна свързаност в здравеопазването и в управлението, както и от безумни грандомански енергийни проекти, се краде повече и по-лесно;

- Обикновена глупост и некадърност, нисък хоризонт на мисленето и на въображението, което стига най-много за обличане на безсилието и сметчиците в засукани празни фрази.

Ето това са „иглените уши“, в които е заседнала държавата.

Две случки от живота

Накрая и случките от живота, които също показват колко „добре стои“ България. Миналата седмица си купих винетка през приложението на мобилен оператор. Всичко беше точно и бързо. Накрая надпис: „Изпратихме на мейла Ви потвърждение и фактура за плащането“. Докато го чаках, реших да проверя на сайта на пътната агенция. И там всичко е точно. И те са ми пратили съобщение. Така вече пети ден си чакам мейлите и фактурата.

Две румънски семейства на ски в България. Много им харесало, но няма да дойдат пак. Преди две седмици на влизане през „Моста на дружбата“ направили всичко възможно, но не успели да си купят винетка. Някъде край Плевен ги глобили. После на магистралата пак ги глобили. Този път, защото (като всички) си карали ските в багажника на покрива, което по закон било забранено. В Боровец - трета глоба. 20 минути обикаляли, за да се уверят, че няма знак за забранено паркиране. Като се върнали, ги глобили за неправилно паркиране. „Всичко ви е прекрасно - и планината, и хотелът. Но сам разбираш - няма да дойда пак, а и няма как да препоръчам на други да дойдат“, казал накрая един от румънците на домакина си. Натъпкали се в колата заедно със ските и си заминали. Завинаги.