Българските медии в огледалото

В последно време българската медийна среда е подложена на особено критични оценки и сериозни удари. В доклада си за 2011 година авторитетната организация „Репортери без граници” класира България по свобода на медиите в самата опашка на европейските държави, като нейното 80-то място се дели със Сърбия, Чили и Парагвай, а на последните три места в списъка са Туркменистан, Северна Корея и Еритрея.

В изследване от края на миналата година на „Асоциацията на европейските журналисти – България”, половината от 113-те анкетирани местни журналисти дават еднозначно лоша оценка за свободата на словото в страната. Тези дни в отворено писмо до медийната гилдия и с копие до Народното събрание, български депутат в ЕП посочва: „В България вие не сте свободни, словото ви е цензурирано, а медийната среда е превърната в пародия, която не само резили страната пред света, но убива и смисъла на собствената ви професия, дискредитирайки я с всеки изминал ден в очите на потребителите”. Евродепутатът вече е запознал с писмото си зам.-председателката на ЕК по цифровите технологии Нели Крус. Какво всъщност се случва с българските медии? То все още симптом ли е, или вече се е превърнало в диагноза?

„Бият Паниковски!”

Според доц. д-р Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация”, за съжаление по-скоро може да се говори за диагноза. През последните няколко години съществува трайна тенденция на „сриването” на страната в престижната глобална класация на „Репортери без граници”. Но онова, което прави особено впечатление в доклада за миналата година е, че българските журналисти продължават да бъдат заплашвани и дори умишлено нападани за своите разследвания. Най-застрашени са онези от тях, които се занимават с проблемите на корупцията и организираната престъпност. Доц. Спасов смята обаче, че по-големият проблем се съдържа в идентифицираната в доклада криза на плурализма на медиите. Вижда се, че алтернативността в критичните гласове все по-често се чува откъм медии, които са периферни, намират се встрани от медийната публичност и естествено в Интернет.

Ремонт на пътища или на медии?

От своя страна доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии припомня старите си предупреждения, че ако не бъде направена по-сериозна структурна промяна на официалната публичност, което трябва да мине през Закон за медиите, страната ще продължи да се срива в подобни класации. Много е тъжно, че го докарахме дотук, констатира медийният експерт и допуска, че няма къде вече по-ниско да се падне. Според него отдавна е трябвало да бъдат приети решения, свързани с прозрачността на капиталите в медиите, с праговете на медийната концентрация, нужен е бил анализ на капиталите, които носят след себе си зависимости, например. Необходима е цялостна реконструкция на средата, защото когато тази среда не може да гарантира независимост на журналистиката, тогава отделните журналистически поведения започват да губят важност. А това пречи, на базата на персоналното поведение на един или друг журналист той да защитава свободата на словото. Според доц. Лозанов страната е влязла в такава фаза и това налага медиите да станат приоритет в нормативното мислене и въобще на публичния дебат.

Конците на медийната кукла

Доц. Орлин Спасов открива друг показателен акцент в класацията на „Репортери без граници” - факта, че дори страна като Унгария, изключително критикувана за промените в своето медийно законодателство, позволяващи на управляващите да имат контрол върху медиите, е много по-напред в класацията от България. Според него това означава, че „не-свободата” в местни условия не е резултат толкова от регулацията, колкото от използването на други неофициални канали за въздействие върху българските медии. Въпреки, че вече доста се говори и пише за това какви са тези канали, те продължават да действат твърде успешно.

Убийствената жълтения

Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов съзира нещо още по-опасно: медиите в страната се превръщат в проблем за обществото. Заради конкурентни стратегии, дори заради кризата, която създава модели за самосъхранение, представата за медиите въобще много силно се измества към жълтите медии. Това е цялостна тенденция в прехода, но сега в масовата представа нормални и жълти медии започнаха да съвпадат. Тенденцията се свързва с появата на нови издания, нови тв-канали и радиостанции. Да, жълтата журналистика понякога поставя важни теми, но няма авторитет и по този начин медиите по условие губят своята авторитетност, твърди доц. Лозанов.

Следи ли някой за свободата на словото в България или оценки се чакат единствено отвън? Според председателя на СЕМ доц.Георги Лозанов свободата на словото сама по себе си се мери най-добре извън страната, защото вътре винаги има повече или по-малко стремеж за оцеляване. Но не бива да се забравя, предупреждава експертът, че външните оценки стъпват върху анонимни анкети с български журналисти и в крайна сметка външната оценка се оказва начинът, по който местната журналистика гледа сама на себе си в момента.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: А. Андреев