Българските мюсюлмани: такива, каквито са

Плашилото на исляма броди по света - и България не прави изключение. Българските мюсюлмани все повече се капсулират. Това показва първото за изминалите 25 години изследване на мюсюлманските общности в България. Проучването е на Нов български университет и агенция "Алфа Рисърч". Резултатите обобщава Антоанета Ненкова:

Мюсюлманската капсула

Анкетите, проведении в 8 региона, населявани от българи, изповядващи исляма, показват, че мюсюлманите се капсулират в собствената си общност и все по-малко се доверяват на "другите". Степента на капсулиране е най-висока там, където имаше акции на ДАНС, обяснява проф. Евгения Иванова от Нов български университет /НБУ/, ръководител на проекта.

Преди година ДАНС и българската прокуратура иззеха в Западните Родопи 30 чувала с книги, компютри, телефони, флашки и пари - въпреки че в България няма закон за „забранена литература". Със съдържанието на „арестуваните" четива обществото така и не беше запознато, нямаше никакъв отчет. И нищо от „веществените доказателства" не бе върнато на собствениците им, припомня проф. Евгения Иванова.

Нежеланата чужбина

Изследването изважда на бял свят и една друга характеристика на мюсюлманските общности в България - мизерията на хората, обитаващи българската периферия. Половината от анкетираните са с доход под 150 лева. И въпреки че повечето не са доволни от живота си, мюсюлманите не виждат бъдещето си зад граница. Само 0.7% работят сезонно в чужбина, а 77.1% никога не са имали такива планове.

Проф. Евгения Иванова е изненадана от високия процент нежелаещи да заминат в чужбина: „Някак сме свикнали да мислим, че всички български граждани се втурват навън, щом им се отдаде възможност. Твърде вероятно е да се окаже (ако бъде направено такова изследване), че и сред останалите общности „втурването” не е чак толкова значимо.”

Според изследването предпочитаните дестинации са Германия - за 14.8% от анкетираните, следвана от Турция с 4.9%. Както се вижда, Германия „превъзхожда” значително Турция в това отношение, което всъщност не е никак учудващо - Германия е все пак богата държава с ясни регламенти, коментира проф. Евгения Иванова.

Краят на забрадките

Проф. Иванова прави и друг извод от изследването - а именно, че ислямът в България е повече традиция, отколкото силна религиозност. Под 30% от българските мюсюлмани се определят като дълбоко религиозни. 41% изобщо не посещават джамия, 59.3% никога не се молят, а за 80% носенето на забрадки в училище е недопустимо. Скъсване с традицията и влияние на модерността ли е това? И ако е така, защо 88.2% от мюсюлманите все още обрязват децата си, а 96.1% погребват мъртвите според ислямските традиции?

Според проф. Иванова обрязването и погребенията свидетелстват именно за спазване на традициите, а не толкова за придържане към специфично религиозните предписания. Раждането, ранното детство и смъртта са най-важните, преходните моменти в живота на всеки човек и е естествено там традицията да е най-действена. И обратно - в ежедневните житейски практики традицията намалява: отношението към разводите, съжителството без брак, влиянието на възрастните при вземане на важни решения.

Недолюбваният Доган

Оказва се, че българските мюсюлмани не само не са дълбоко религиозни, но и успяват да разчупят и един друг стереотип - не се интересуват от политика. Само 12 процента от мюсюлманите в България са ангажирани политически. Около 50 процента твърдят, че ДПС се грижи единствено за собствените си интереси. Одобрението за Доган е 30,7%, неодобрението - 26,2%, а индиферентното отношение - 41,8%.

Въпреки това повече от половината анкетирани твърдят, че и на следващите избори ще гласуват за ДПС. Тоест, гласува се така, както гласуват всички. Но това явление съвсем не е специфично само за мюсюлманите, обобщава проф. Евгения Иванова.

Автор: Антоанета Ненкова

Редактор: Д. Попова-Витцел