Българските "нацисти с добри сърца"

Коментар на Татяна Ваксберг:

Футболните агитки са расистки на много места по света, но в България този факт се радва и на допълнителна украса – публичната среда толерира това. Преди няколко дни вестник „7 дни спорт“ излезе със заглавие, в което се казваше, че в ЦСКА ще играят две „чернилки“.

Макар и да беше призован от Българския Хелзинкски комитет да се извини за думата, вестникът не го направи, а главният му редактор Юлий Москов дори на два пъти заяви, че тази дума не е расистка и не е обидна, че е използвана случайно.

Разликата между тук и там

Тази семпла вербална реакция буди още един въпрос към ръководството на „7 дни спорт“ - този път не за расизма, а за журналистическата несъстоятелност. Една от първите функции на журналистиката е умението й да опише точно даден феномен и да го назове с точните думи. Тя не може да се държи като агитка от ултраси, които огласят стадионите с маймунски звуци, а после казват, че това не било обида към чернокожите играчи, а случайно излязъл от устата им звук. Тя не може да пее с гласа на половин стадион: „Ние сме нацисти със добри сърца, мразим комунизма и черните деца.”

В България често се твърди, че агитките са расистки почти навсякъде в Европа и затова няма причина да се притесняваме особено. Това дотолкова частично е вярно, че граничи с лъжата. Вярното е, че европейските стадиони произвеждат расистки прояви. Но не по-малко е вярно и това, че тези прояви се разследват от мениджъри, журналисти и следователи, а накрая се и наказват.

Този последен щрих е основната разлика между българското и изграденото общество. За устойчивите демокрации е свойствено не това, че си нямат проблеми, а това, че противодействат на тези проблеми. За такива общества е въпрос на чест да прокарат демаркационна линия между приемливото и неприемливото, цивилизованото и дивашкото. В българския случай виждаме точно обратното – желание за все по-пълно сливане на публичните личности с езика и хоризонта на агитките от стадионите. Точно това е проблемът със заглавието в българския вестник – че причислява пресата към онези, които тъкмо пресата би следвало най-остро да отхвърля.

Че какво й е на думата "негро"!

Впрочем, това поведение много прилича на поведението на уругвайския футболист Луис Суарес, играещ за английския Ливърпул, който наскоро беше наказан за расистко изказване към друг футболист. Думата, заради която той трябваше да плати глоба от 40 хиляди паунда и да пропусне 8 мача, беше думата „негро“. В опит за защита Суарес каза, че в неговата страна думата „негро“ изобщо не е обидна и той е свикнал така да си говори. Този аргумент беше сметнат за ирелевантен, а защитата на наказания футболист - за недостойна. Собственият му клуб Ливърпул се отказа да обжалва наказанието. Защитиха го обаче в един български спортен сайт - там пишеше, че наказанието било проява на расизъм към самия футбол.