Български скандали

Никой в България не е против „зелената енергия” и инвестициите в нея. Проблемът е, че през последните години практиката не постига хармония между европейските директиви. От едната страна е Директива 77 за популяризиране на потреблението от възобновяеми енергийни източници, а от друга - директивите за защита на природата. Заради асинхрона между бизнес-интереси и екология Европейската комисия стартира няколко наказателни процедури срещу България.

ЕК: София разрешава строителство без еко-оценки

Последната наказателна процедура срещу България е от края на октомври 2009 година. България бе предупредена от Брюксел заради масовото изграждане на ветрогенераторни паркове, хотели, ваканционни селища и голф игрища в зони от Натура 2000. Този месец българското правителство трябва да отговори на предупредителното писмо от Брюксел.

„Причината за най-новата наказателна процедура срещу България е, че българското Министерство на околната среда и водите допуска изграждането на туристически обекти, градска инфраструктура и паркове за вятърна енергия, без да оцени въздействието им върху околната среда”, обясни през октомври Давид Декримо, експерт в дирекция "Екология" на Еврокомисията.

Най-честата практика е презастрояването на българското Черноморие и одобряването на проекти за ветропаркове в защитени зони, обяснява Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/. Дружеството беше първото, което предупреди Брюксел за нарушенията, свързани с опазването на птиците.

90% от ветрогенераторите са в зони, защитени от НАТУРА

Това казва Свилен Овчаров от Сдружение ”Зелени адвокати”. През последните години ветроенергийните паркове в България се изграждат хаотично, без нужните екологични оценки, без да се взима предвид опасността за мигриращите птици, прелитащи по един от най-големите прелетни пътища в Европа - Via Pontica в Североизточна България.

А кой е емблематичният пример за вредна за природата инвестиция в „зелена енергия”? Такъв пример има в зона Калиакра, категорични са еколозите. Според Коалиция „За да остане природа в България” при строителните дейности на ветроенергийния парк на "Калиакра уинд пауър", смесено дружество на българската "Инос 1" (30%) и японската корпорация "Мицубиши хеви индъстрис" (70%), не са били взети предвид предупрежденията, че ветрогенераторите са на миграционния път на прелетните птици. За еколозите Калиакра е най-неподходящото място за поставяне на ветрогенератори. Въпреки това Калиакра е най-големият български ветропарк. Защо?

Пазарлъците на властта

Според Свилен Овчаров всичко е ставало „с тлъсти рушвети”. От 10 до 30 хиляди лв. е тарифата за оценка на въздействието върху околната среда за проекти в защитени територии. Рушветът е за служители от Регионалните инспекции по околната среда и водите. Между 5 и 10 хиляди пък е рушветът за смяна на предназначението на земите - той се дава в Министерството на земеделието и горите, казва Овчаров.

От зона Калиакра е и примерът, който дава Ирина Матеева. Биоложката прави паралел между опита на българо-испанската компания Еолика България и този на американската eнергийна корпорация AES. Еолика България се отказва от инвестиция във ветроенергиен парк на Калиакра и се насочва навътре от крайбрежието - в землището на Суворово. С което правилата са спазени. Компанията бе обявена от предишното правителство за инвеститор първи клас. И въпреки това проектът чака година и половина, разказва Ирина Матеева. Експертката научава от инвеститора и за „диалог” между него и бившия екоминистър Джевдет Чакъров. „В разговора, посочва Ирина Матеева, екоминистърът от предишния кабинет се пазарил за ветротурбини. Настоявал инвеститорът да направи подарък на една община, на една партия...”.

Списъкът със скандални случаи е дълъг

В същото време проектът на другия инвеститор - AES, който предвижда изграждането на 52 турбини на самия бряг на Калиакра, „прескача” бюрокрацията. Проектът получи „услужлива оценка” и ветропаркът е вече факт. Нещо повече, казва Ирина Матеева, правителството прие границите на Натура 2000 с „поправка постфактум”, която „извади” 1/3 от територията на Калиакра от границите на европейската еко-мрежа, за да не попаднат в нея ветрогенераторите.

20 дела срещу ВЕИ-проекти е завела Коалиция „За да остане природа в България” за последните две години. Всички заведени дела са срещу строеж на големи ветроенергийни паркове в зони на Натура 2000 и малки ВЕЦ-ове в планински реки, посочва адвокат Свилен Овчаров. Четири от делата са спечелени в съда, няколко чакат решение. Има и загубени заради изпуснати срокове за обжалване, тъй като според еколозите Регионалните дирекции по опазване на околната среда и водите са бавили информацията за проектите.

В Източните Родопи и Сакар също има издадени разрешителни за ветрогенератори, без реална оценка за негативното въздействие върху природата, посочва Ирина Матеева. Последният скандален случай за нарушения е разрешението на властите за поставяне на 150 турбини в 20-километровата зона на АЕЦ Козлодуй. Решението за строителството на незаконния ветроенергиен парк е издадено от Регионалната дирекция на МОСВ - Монтана през 2009 година. Обществено обсъждане не е имало, посочва Ирина Матеева.

България - склад за вторични суровини?

По думите на „зеления адвокат” Свилен Овчаров има и още една пречка пред синхрона между възобновяеми енергийни източници и биоразнообразие. Според адвокат Овчаров България е „двор за втора и трета употреба техника” - решетъчни стълбове, каквито Холандия и Германия са изхвърлили от употреба още преди 20-30 години, перки във ветропарк с 300 км в час. Според представителя на „Зелени адвокати” във ВЕИ-сектора в България се инсталират съоръжения първо поколение. За второ и трето не може да се говори.

От коалиция „За да остане природа в България” подкрепят идеята за временен мораториум за изграждането на възобновяеми енергийни източници в България. Еколозите смятат, че макар да е крайна, мярката ще сложи ред в хаоса и ще накара български и чужди инвеститори да спазват правилата.

Според природозащитниците, ако държавата не реагира адекватно на предупрежденията за недостатъчна защита на природата, ЕК не просто ще я санкционира, но и ще принуди инвеститорите да възстановят засегнатите зони.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Д. Попова-Витцел