''Бързо се разбира, че те не са бежанци''

Дойче Веле: През лятото германските медии не спряха да пишат за бежанците от Западните Балкани. Защо? Нима нямаше други по-важни теми?

Манфред Шмид: Бежанците от Западните Балкани представляват сериозно предизвикателство за нас, особено що се отнася до актуалния поток от Албания, както и до броя на косоварите, пристигнали в Германия през пролетта на 2015. Само броят на албанците, подали през тази година молби за получаване на убежище, е 38 000. Това беше изненада за нас. Не сме си и представяли, че ще се стигне до подобно развитие.

Дойче Веле: Западните Балкани са определяни като "сигурни трети страни". Но така ли е наистина?

Манфред Шмид: Да вземем Сърбия, Босна и Македония. Едва между 0,1% и 0,2% от кандидатите за убежище от тези страни действително получават бежански статут. Това автоматично поставя тези държави, които впрочем са и кандидатки за членство в ЕС, в графата "сигурни страни". Тази година наблюдаваме същото и по отношение на Косово и Албания. Шансът за успех на кандидат-бежанците от тези две страни е почти нулев.

Дойче Веле: Въпреки че Западните Балкани бяха определени като "сигурни трети страни", в Германия продължават да пристигат мигранти от тези държави. Имаше ли въобще полза от това определение?

Манфред Шмид: Разбира се, че вкарването в графата "сигурна страна" е ясен сигнал към хората от този регион. Така например потокът от Сърбия вече намаля повече от два пъти в сравнение с есента на 2014-та. Вярно, ние очаквахме още по-голям ефект. Но за тази цел са нужни и куп други мерки, по които вече се работи. Процедурата по обработване на молбите за убежище трябва да стане още по-бърза. Освен това, според мен, паричната помощ в първоприемните центрове изцяло трябва да отпадне.

Дойче Веле: Означава ли това, че, според Вас, тези хора идват в Германия само за да приберат в джоба си по 143 на месец?

Манфред Шмид: Често чуваме подобни признания от самите кандидати за убежище от Западните Балкани. За да решим дали определен мигрант може да получи бежански статут, или не, ние изслушваме историята му, в която подробно са представени и причините за бягството от родната му страна. В 99% от случаите обясненията гласят: "Дойдохме тук, за да си намерим работа. Дойдохме тук, за да пращаме децата си на училище. Дойдохме тук, за да се възползваме от здравеопазването." Някои дори признават, че искат да останат поне половин година в Германия, за да успеят да съберат достатъчно пари, с които да се издържат в родната си страна през първата година след завръщането си.

Дойче Веле: Споменахте, че минимален брой кандидати за убежище от Западните Балкани биват признати като бежанци. Защо обаче все пак някои получават закрила?

Манфред Шмид: При нас съществуват различни форми на закрила. Германия дава политическо убежище. Дава убежище на хора, бягащи от войни. Тя осигурява и т.нар. субсидиарна закрила, наричана още хуманитарен статут. Получават го хора, които са заплашвани в родните си страни - например от смъртно наказание. Германия дава и право на временен престой - това правило засяга предимно онези, които не са били признати като бежанци, но боледуват тежко и не могат да бъдат лекувани в родината си. Тези хора не могат да бъдат екстрадирани веднага, а първо трябва да бъдат излекувани. Онези между 0,1% и 0,2% от кандидатите от Западните Балкани, получили някакъв статут, попадат в една от тези графи. Случва се някои, чиито молби са били отхвърлени, да ни умоляват да ги оставим поне още четири седмици в Германия, за да можели да си купят лека кола. Разполагали даже и с парите. Извинете, но това няма нищо общо с търсене на убежище.

Дойче Веле: Подобни примери сигурно има много. Но сравнено с други западноевропейски страни, Германия дава твърде рядко убежище на хора от Западните Балкани. През 2014 в Швеция например една трета от сърбите, подали молби, са получили бежански статут. През същата година Финландия е признала близо половината от косоварите, кандидатствали за убежище там. Във Франция пък всеки пети бежанец от Босна е получил закрила.

Манфред Шмид: В различните страни става дума за съвсем различни групи кандидати, търсещи убежище. Когато например във Франция пристигат повече непълнолетни бежанци от Западните Балкани, отколкото в Германия, разбира се, че там квотата на получилите закрила ще е по-голяма, отколкото при нас. Не бива освен това да забравяме, че 85% от всички молби за убежище от мигранти от Западните Балкани се подават в Германия.

*От декември 2010 до септември 2015 д-р Манфред Шмид е президент на Федералната служба за миграцията и бежанците. Той има докторска степен по право. През септември подава оставка от поста поради лични причини.

**Интервюто с д-р Манфред Шмид е правено в края на юли 2015