Бялата проповед на снега

МВР продължи серията от удари и залови в Пловдив престъпна група, която се занимавала с обири в цялата страна. Из новините на в. “Сега”

Снегът заваля като в приказка, затрупа ни с бялата си и ледена красота, загърна ни в здрав студ, прекъсна електричеството в много населени места, заледи пътищата и обичайно ни завари неподготвени. Май повече му се ядосваме, отколкото радваме - а би могло да е обратното, да си припомним естествеността на зимата и празника, да си дадем сметка, че Коледата е възможност да се приберем в уюта на дома и семейството, а децата ни да имат неповторими ваканции с прости игри на снежни топки, човеци и снимки по снега.

Вечната полу-организация

Да, отвъд романтиката възниква винаги въпросът за създаване на организация по почистването и поддържането на градската среда и пътищата - но изглежда не ни бива в организационните дела, полу ни бива. МВР почти опровергава подобно обобщение с двете си успешни акции по залавянето на бандата за отвличания и бандата за обири. Дано снегът не затрупа следи, доказателства и не се окаже поредната причина за провал в съда, например.

Като граждани, не просто размекнати от мистичните зимни пейзажи, а отчаяни от двайсетгодишната липса на институционална и всякаква справедливост, искаме да видим и дочакаме поне първите знаци на отговорно свършена съвместна работа между МВР, ДАНС, ГДБОП, прокуратурата и съда. Би изглеждало като подарък не просто за спокойствието и реда на всички ни, а и за възстановяване на държавността изобщо.

Подаръците - не за всички, и не от сърце

Подаръците не са за всички, и не са съвсем от сърце, ако перифразираме популярната детска песничка. Най-фрапиращи са премиите за ВСС, а най-умиляващо жалки добавките за пенсионерите, които получават до двеста лева. То е навярно, за да си дадем сметка, че дори по Коледно време в обществото ни няма и помен от чувството за солидарност.

И не снегът го е затрупал, а времената, в които безмилостно рушахме християнски и общочовешки ценности, морални и духовни устои, без да ги подменяме и уплътняваме със същностен смисъл, а само с ерозиращи идеологии и утилитарни мерзости. Рушахме себе си вкупом и поотделно, та чак и Дядо Коледа не бе пожален. Но може пък сега, в дните на Рождество и криза да поумнеем, да се смирим и да се вкопчим в простите и мъдри постулати на човечността, или поне да опитаме вкупом и поотделно. Заслушани в бялата проповед на снега.