Ветеранът, който не слиза от върха
30 юли 2012
Сол и черен пипер - англичаните използват този израз за прошарените коси. А в косите на българския гимнастик Йордан Йовчев има повече сол, отколкото черен пипер, пише германският всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Честно казано, Йовчев изглежда дори по-възрастен, отколкото е: през февруари ще навърши 40, но продължава да се радва на завидна фигура. Само побелелите му коси и бръчките по лицето издават истинската му възраст.
26 медала и рекорден брой участия
Вече три десетилетия Йордан Йовчев е в професионалната гимнастика, но някакси успява да съхрани онзи силен дух, който продължава да го държи на върха. Амбициозен както някога, пълен с енергия и огън, по един безапелационен начин българският гимнастик с лекота се класира за финала на халки на Олимпиадата в Лондон. Халките са уредът, който в най-голяма степен изисква сила, техника и гъвкавост.
"Вече се състезавам само на халки", казва българският спортист и признава, че го измъчват болки в гърба и пръстите. Въпреки това остава сред осемте най-добри в света на халки. По време на квалификациите миналата събота никой друг спортист не събра толкова много овации от публиката, колкото ветеранът от Пловдив, посочва "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Йордан Йовчев е единственият български гимнастик на Олимпиадата в Лондон. Освен като спортист, той участва в нея и като президент на Българската федерация по спортна гимнастика. Той има повече медали от международни турнири, отколкото много от отборите, представени в Лондон: цели 26, от които 4 от олимпиади - три бронзови и един сребърен.
Славно минало и напрегнато настояще
Сребърното отличие на Йовчев от Олимпиадата в Атина през 2004 г. обаче влезе в историята на спортната гимнастика като крещяща несправедливост и присъденото от съдиите злато за домакина Димостенис Тамбакос с основание предизвика освиркванията на публиката в залата. За компенсация същата година Йовчев е избран за мъж на годината в България.
Преди Олимпиадата в Лондон Йовчев се лекува от травма в рамото и болки в горната част от тялото. Като президент на федерацията той е затрупан с работа и не му остава много време за тренировки. "Не мога да си позволя да тренирам през цялата година", казва той. Обикновено след края на работния ден или през двата почивни дни прекарва по няколко часа на уредите. След Олимпиадата в Атланта през 1996 г. започва работа като треньор в САЩ, но 11 години по-късно се завръща в България. Той е щастлив, че никога не е получавал по-сериозни травми. Признава, че на тази възраст тялото вече не го слуша. Именно Йовчев носеше българския флаг на откриването на Олимпиадата в Лондон.
АГ, ДПА, ФАЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева