Високи почести за Путин в Сърбия

Всъщност окупираният от германците Белград е освободен от югославските партизани, с помощта на Червената армия, на 20 октомври 1944 година. Седемдесетата годишнина от тази важна победа обаче сръбските управници решиха да отбележат четири дни по-рано заради натоварената програма на един важен гост - руския президент Владимир Путин, чиято страна е възприемана от сърбите като традиционен съюзник и "православна майка". Заедно със сръбските домакини, шефът на Кремъл ще присъства на първия от три десетилетия насам военен парад в Белград.

Нескопосан шпагат

Не всички обаче се радват на избрания момент за посещението на високия гост. "Правителството на Сърбия много неловко се замеси в една пълна бъркотия", твърди белградският писател и журналист Иван Ивани. 85-годишният автор много държи на антифашисткото наследство на страната си: По време на младежките си години той е бил интерниран в концентрационните лагери Аушвиц и Бухенвалд заради еврейския си произход. След Втората световна война е работил като преводач на Йосип Броз Тито и като дипломат в Бон. Сега Ивани наблюдава как предстоящото пристигане на Путин измества същинската причина за тържественото събитие - освобождението на Белград. "По-добре щеше да бъде, ако градската управа на Белград беше посрещнала с почести важния гост по всяко удобно за него време, и беше организирала военния парад на точната дата - за гражданите на Белград, а не за специалния гост", казва Ивани в интервю за Дойче Веле.

Без посещението на Путин в Белград нямаше да има тържествено честване на освобождението на Белград. В това пък е убеден младият социолог и блогър Дарио Хайрич. "Понеже ще дойде руският президент, сръбските политици счетоха за подходящо, зад маската на антифашизма, да му организират парад в стила на Студената война", казва той. Той прави такъв паралел заради сегашното напрежение между Москва и Запада. Сърбия се надява да остане неутрална при евентуално възраждане на стария конфликт. Така страната-кандидатка за членство в ЕС лавира между чакалнята на Европа и приятелските отношения с Русия. "Това не е дипломатически мъдър ход, а наивни сметки", убеден е Хайрич.

Руснаци в "задния двор" на Европа

Белградските политици обаче вярват в успеха на тази тактика. Подобно на други балкански държави, Сърбия е зависима почти на 100 % от руския газ и участва в проекта "Южен поток". Освен това водещите медии в страната всяка седмица информират за намеренията на Русия да инвестира милиарди долари в Сърбия или да ги отпусне като кредит при изгодни условия. "Гражданите на Сърбия обаче не получават нищо от тази близост с Москва. От нея печелят само политиците, които въртят сделки с руските олигарси", казва Хайрич. Твърдението, че Сърбия била особено важна за Русия, блогърът счита за абсолютен мит. За много сърби обаче Москва все още е защитничка на сръбските интереси и на едно "сръбско Косово". Защото бившата южна провинция на Сърбия, която през 2008 година обяви своята независимост, днес е призната от повечето европейски страни, но не и от Русия. А пътят към членството на Косово в Обединените нации не може да заобиколи правото на вето на Русия.

Според експерти, значението на Балканите за геополитическата сцена не е за подценяване. Наскоро "Берлинер Тагесцайтунг" писа, че този полуостров бил симпатичен, малък, уязвим втори фронт в глобалната демонстрация на мускули. В това е убеден и бившият дипломат Иван Ивани, според когото Москва иска да демонстрира присъствието си в "задния двор" на Европа - дори и използвайки картата на културната и религиозна идентичност. Така например руският режисьор Никита Михалков организира световната премиера на новия си филм в началото на октомври в Сърбия, а руското правителство изпраща свои иконописци да украсяват със специална мозайка църква в Белград.

Освен това на летището в сръбския град Ниш Русия поддържа пункт за "Помощ при природни бедствия", което Ивани коментира с една френска поговорка: "Honi soit qui mal y pense" - "Да се засрами този, който си помисли нещо лошо". "Досега никой не искаше да се засрами и да забележи, че сегашният руски министър на отбраната Сергей Шойгу посещаваше често летището на Ниш още в качеството си на минисър на гражданската защита", казва Ивани. Той припомня, че недалеч от Косово САЩ поддържат военна база.

"За любовта са нужни двама"

От началото на кризата в Украйна Брюксел все по-внимателно гледа към Белград. Сърбия, редом с Македония, е единствената страна-членка, която не подкрепи санкциите срещу Москва. Бившият еврокомисар по разширяването Йоханес Хан подчерта, че Белград трябва да преосмисли позицията си спрямо Русия, ако Сърбия наистина се стреми към еврочленство. Официално една страна-членка не е длъжна да споделя брюкселската политика на санкции. Но ЕС разполага с множество средства за оказване на натиск. Някои страни-членки - като Германия например - биха обвързали темпото на присъединителните преговори със Сърбия с поведението на страната спрямо Русия, твърдят представители на дипломатическите кръгове в Брюксел.

Именно поради тези причини сръбската опозиция критикува момента за посещението на Путин. Управляващите бивши националисти не се съмняват, че моментът е подходящ. Става дума за двустранни отношения, казва външният министър Ивица Дачич. По думите му военният парад не е организиран заради руския президент. Барак Обама и Дейвид Камерън също били добре дошли: "Не бих имал нищо против, но за любовта са нужни двама", така Дачич подсказа своите предпочитания. Президентът Томислав Николич споделя тези симпатии и ще окичи гърдите на Путин с орден. През последните години Николич неуморно отличаваше по този начин "приятелите на Сърбия", между които беше и президентът на Беларус Александър Лукашенко и бившият президент на Украйна Виктор Янукович. Но Путин, според информациите, щял да получи специален, по-висок орден.