Коментар от Райнер Херман във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
Явно е, че се задава буря. Саудитска Арабия обвинява Иран, че води война срещу кралството - и възнамерява решително да се противопостави. Като „военен акт" саудитското правителство окачествява балистичната ракета, насочена срещу Рияд, изстреляна през уикенда от йеменските бойци хути. Саудитците смятат, че отговорен за станалото е Иран. Те твърдят още, че Иран и Хизбула са им обявили негласна война и в Ливан. Заради това се стигнало до оставката на ливанският премиер Харири, който е близък до саудитския кралски двор. Някои медии в кралството вече се питат дали не е дошло времето за „голяма конфронтация срещу иранския режим", която можела да започне с действия срещу хутите и Хизбула – две „маши на Иран в арабския свят".
Тонът на разговорите между Саудитска Арабия и Иран напоследък значително се изостри. Напрежението нарасна още повече, откакто през последните дни саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман разшири властта и правомощията си. Вътрешнополитически той действа с особена твърдост срещу всички, които се противопоставят срещу неговия курс на реформи, а външнополитически предявява претенции за лидерска роля в арабския свят.
След „нощта на дългите ножове" от последния уикенд 32-годишният престолонаследник вече командва армията и полицията, националната гвардия и тайните служби – с други думи целия апарат за сигурност. През последните две години той успя с умели действия да отстрани голям брой свои съперници, назначавайки ги на важни постове. Това се отнася най-вече до някои от младите принцове, които също като него са от поколението наследници на основателя на саудитската държава. По този начин бин Салман се обгради с кръг от лоялни хора, на които може да разчита. Този кръг символизира спешно необходимото обновяване на властта в Саудитска Арабия.
Мохамед бин Салман може да разчита и на подкрепа от страна на младата част от населението, което иска повече свободи и настоява за по-бързи промени в кралството. Тези млади хора посрещнаха с аплодисменти действията на бин Салман срещу заподозрени в корупция и злоупотреби принцове, министри и бизнесмени, които дълго време бяха смятани за недосегаеми. Младото поколение се надява старият обществен договор между династията Сауд и реакционното духовенство да бъде заменен с нов: между управляващите и обществото.
Тъкмо очакваните дивиденти от една бъдеща промяна биха гарантирали подкрепата на младите саудитци за реформаторския курс на престолонаследника. Само че неговата външна политика, която не е особено популярна, залага на карта този реформаторски курс. Защото от повече от две години Саудитска Арабия води скъпоструваща война в Йемен, а блокадата на Катар хвърли малката държавица в обятията на Иран.
Всъщност Мохамед бин Салман смята, че мисията му се състои не само в това да модернизира Саудитска Арабия, но и да намали влиянието на Иран. Макар и не без основание, той преследва тази втора цел почти маниакално. Защото „шиитският полумесец" от Техеран през Багдад до Бейрут, който бе описан от йорданския крал Абдула преди повече от едно десетилетие, междувременно прерасна в цял шиитски коридор – от Иран чак до Средиземно море. Той преминава през земи, които в миналото са били владение на сунитските араби. За своята офанзива в региона Иран се възползва от слабостта на арабските държави. Мохамед бин Салман иска сега да демонстрира сила и рискува да доведе съществуващата ескалация до война. Иран явно е подготвен за подобна война и вече започна да прави рокади в ръководството на своята армия. Все пак, на първо време е по-вероятно да се стигне до задочен конфликт, а не веднага до пряка военна конфронтация, защото Хизбула, който има думата в Ливан, събира нов боен опит в Сирия и продължава да разширява своя оръжеен арсенал. Тези два факта тревожат както Саудитска Арабия, така и Израел. Двете страни си сътрудничат тъкмо заради това, че враждуват с Иран.
Каквото и самочувствие да демонстрира снабдената с най-модерни американски оръжия Саудитска Арабия, нейните възможности за действие си остават ограничени: в Йемен военната сила на саудитската държава се оказа недостатъчна, за да прогони хутите; в Сирия Саудитска Арабия се предлага като партньор на руснаците, те обаче не желаят да се отказват от изпитаното вече партньорство с Иран; в Ирак пък саудитците просто не разполагат със средство, чрез което да неутрализират влиятелните шиитски милиции; а Ливан те на практика изоставиха в ръцете на Хизбула и Иран.
Показателен за слабостта на арабския свят е фактът, че и Саудитска Арабия – тази последна арабска регионална сила на практика е почти изчерпала възможностите си да оказва влияние над Иран. Затова и надеждите на Рияд са насочени към американския президент, който дойде на власт с обещанието да сложи юзди на Иран. В едно поне Тръмп не разочарова саудитския престолонаследник: той похвали действията на бин Салман срещу корумпираните принцове, министри и бизнесмени. Сега Рияд очаква и нещо повече от тази реторика.
Райнер Херман, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”
www.faz.net
Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main