“Вот “за” или “против” Косово”

омени няма да настъпят. Всъщност референдумът беше не само за новата конституция, а и непосредствено за оспорвания въпрос за съдбата на Косово. Филип Славкович с повече информация от Белград:

Новата конституция стана необходима, след като през лятото Черна гора се отдели от Съюза със Сърбия. Конституцията бе замислена като отговор на тежката правителствена криза и на очакваното решение на ООН за статута на Косово. В преамбюла на конституцията се казва, чме отцепилата се албанска провинция е неотделима част от Сърбия. Белградският политолог Владимир Гоати използва следната формулировка:

“Това обвързване превърна референдума за по-голямата част от избирателите в референдум “за” или “против” Косово”.

Национално-консервативният премиер Войслав Кощуница в нощта срещу неделя заплаши всички, които са за отделянето на Косово против волята на Сърбия:

“Всяка решение, намирисващо на условна, ограничена или каквато и да било независимост на Косово, би означавало за Сърбия промяна на положението по отношение на стрпаните, които биха прибягнали до едностранно признаване на Косово. Това не може да остане без последствия”.

В Косово вотът се проведе само в населяваните от сърбите региони. В Южна Сърбия местните албанци изцяло бойкотираха референдума. И в други региони със значими дялове на малцинствата, като примерно в северната провинция Войводина, избирателната активност беше слаба. Участието на дясно-екстремистките партии при разработването на основния закон бе отблъснало унгарското и босненското население на Сърбия. Експертите обаче са на мнение, че новата конституция съблюдава европейските стандарти по отношение на гражданските и малцинствените права.

Сериозна критика търпи недемократичната процедура преди референдума. За гражданското движение и за малките опозиционни партии конституцията беше текст, наложен на населението без предварителен открит дебат, компромис върху най-малкото общо кратно между големите партии. Противниците на конституцията призоваха към бойкот и сега твърдят, че в действмителност по-малко от половината имащи право на глас, били гласували “за”. Младият политик Чедомир Йованович съзира дори изборна измама:

“За нас референдумът и резултатите от него поради цялата организация не са легитимни, нито легални. Няма обаче да го оспорваме институционално”.

Наблюдателите от групата ЦеСИД смятат, че Йованович е прав, че, преди всичко в последните часове на референдума, е имало редица нередности. Само че, според експертите от ЦеСИД, тези нередности не са могли да повлияят на крайния резултат. Йованович съзира шансове на изборите в края на годината. Той не е едиствен в това отношение. В неделя вечерта президентът на Сърбия Борис Тадич изтъкна следното:

“Нужни са ни преждевременни избори. Не само конституцията, а и едно демократично правителство допринася за политическата ни стабилност, за благото на нашите граждани, на целия регион и на Европа, където трябва да ни отведе нашият политически път”.

Най-популярният сръбски политик се надява на собствената си и на своята ляво-центристка партия победа на преждевременните президентски и парламентарни избори. Тадич би искал и двата вота да се произведат през втората половина на месец декември. Правителствената коалиция, разпаднала се преди месец заради замразяването на преговорите за асоцииране с ЕС, все още се противи. Ала приемането на конституцията, макар и с минимално мнозинство, смятат наблюдатели, е в полза по-скоро на премиера Кощуница.