Воюва ли Израел?

В случая с войната в Газа не става дума само за военни и политически цели - големият брой жертви извежда на преден план международноправния аспект на нещата. Как и до каква степен има право Израел да се отбранява от ракетните атаки на Хамас? Дали израелските бомбардировки на цели в ивицата Газа представляват нарушение на човешките права?

Съветът на ООН по правата на човека е на мнението, че нарушението е факт. В сряда съветът осъди остро израелската военна офанзива, освен това иска да разследва дали Израел извършва военни престъпления.

Самоотбрана или военно престъпление?

Израелският посланик в ООН Евитар Манор отхвърли обвиненията и заяви, че Израел има правото да се защитава като всяка друга държава по света. А и израелската армия прави всичко възможно, за да избегне жертвите сред цивилното население, подчерта посланикът, който обвини в извършването на военни престъпления групировката Хамас.

Съветът по правата на човека гласува да започне независимо разследване на израелската офанзива в Газа. Гласуването беше проведено часове след като върховният представител на ООН за правата на човека Нави Пилай заяви, че военните действия на Израел могат да представляват военни престъпления. Всички европейски страни, участващи в Съвета, включително Германия, Франция и Великобритания, се въздържаха. САЩ гласуваха против резолюцията, която в крайна сметка бе приета с мнозинство от гласовете предимно на арабски, мюсюлмански и развиващи се страни.

Наблюдателите ни най-малко не са единни в мненията си по правната страна на войната, в която вече загинаха над 700 палестинци и 34 израелци. Експертът по международно право от Бохум Ханс-Йоахим Хайнце твърди, че Израел безспорно има право да се защитава от подобни военни нападения. "Съгласно член 51 от Хартата на ООН, Израел не се нуждае от разрешение от която и да било институция, за да се отбранява", обяснява юристът в разговор с Дойче Веле. След началото на боевете обаче, Израел е трябвало да се обърне към Съвета за сигурност на ООН, който да вземе решение за по-нататъшните действия.

Смъртоносните израелски атаки

Професорът по право Норман Пех разглежда ситуацията другояче. "Тази война е насочена изключително срещу цивилното население в ивицата Газа, а това е несъвместимо с международното хуманитарно право. В момента се води война в много гъстонаселен регион", подчертава той. Пех смята, че Израел няма право да защитава собственото си население от ракетните нападения на Хамас точно по този начин. Той се позовава на системата за противовъздушна отбрана "Iron Dome" /"Железен купол"/, която действа ефикасно. Според него израелските атаки срещу граждански обекти са напълно неадекватни. От гледна точка на международното право обаче не е напълно ясно какво може да бъде смятано за адекватно.

Ханс-Йоахим Хайнце също се позовава на принципа на адекватността при използваните средства и посочва, че би трябвало да се провери колко голям е броят на загиналите цивилни граждани. Израел постоянно предупреждава цивилното население за предстоящите нападения, "но в гъстонаселената ивица Газа трудно може да се направи оценка на адекватността", казва експертът.

Чрез средствата на международното право е трудно да се установи дали Хамас преследва определена стратегия и оперира целенасочено. По думите на израелския посланик в ООН, Хамас изстрелва ракетите си от училища, болници и жилищни комплекси. И жертвите сред цивилното население не могат да бъдат предотвратени, когато израелската армия обстрелва стрелковите позиции или ракетните установки. Освен това съществува подозрението, че Хамас съзнателно се опитва да извлича дивиденти от палестинските жертви.

Далеч по-категорична е юридическата оценка за ракетните нападения на Хамас срещу израелски градове. Норман Пех твърди, че палестниците също имат право да се отбраняват, но настоява групировката Хамас да защитава цивилното израелско население. "Ракетните нападения срещу израелски градове са недопустими от международноправна гледна точка", казва той.

Теорията е едно, практиката - друго

Не е ясно дали двете страни в конфликта някога ще се изправят пред трибунал и ще отговарят за начина на водене на войната. Хайнц-Йоахим Хайнце твърди, че принципно както държави, така и недържавни организации като Хамас могат да бъдат изправени пред съда за военни престъпления. Но като начало казусът е в компетенциите на националните съдилища. "В Израел националните съдилища вече са разглеждали дела по военни операции", казва той.

Казусът обаче не е в компетенциите на международни трибунали, защото нито Израел, нито Хамас признават тяхната легитимност. Норман Пех смята, че Съветът за сигурност на ООН може да разпореди на Международния наказателен съд да започне съдебно производство, въпреки че засегнатата държава не е ратифицирала съответното споразумение. Хайнц-Йоахим Хайнце съзира и друга възможност - военните престъпления могат да бъдат обект на съдебна процедура и в други държави, ако обвиняемите се намират на тяхна територия. Именно по този начин в Германия, например, бяха осъдени военни престъпници от бивша Югославия. "Чисто теоретично това може да стане. Друг въпрос е дали е вероятно да стане", заключава юристът.