Време разделно дойде!

Анализ на Ясен Бояджиев:

В телевизионен репортаж мъж, с прикрита по обясними причини самоличност, разказва. Ръководството на голяма фирма в малко градче с висока безработица седмици преди изборите събира работниците на събрания, за да им обясни, че е дошло „време разделно” и затова всеки трябва да гласува за „нашия кандидат”. Както и семействата им и по още четирима гласоподаватели на работник. При загуба - уволнениe. При победа - двойни премии. Това е само едно от многобройните свидетелства, които показват, че наистина е дошло „време разделно”. Но за кого и за какво?

В страната на неограничените възможности

След двойните избори през 2009-та едно от първите и най-категорични обещания на новите управляващи бе да променят създадените от предишните управляващи изборни правила, така че възможностите за манипулация да бъдат сведени до минимум. Цялостната картина на тазгодишните избори тепърва ще се изяснява, още повече че предстои и втори тур. Отсега обаче категорично може да се каже, че и в това си обещание управляващите се провалиха. Възможностите се запазиха и развиха, използването им се разрасна и ожесточи.

Заплахата за работното място, прехраната и самото битово оцеляване е може би най-отвратителната от тези възможности. Защото, първо, става дума за принуда, от която в нашите условия трудно може да се избяга. И второ, защото тази принуда е практически недоказуема, а предпазването от нея със законови или институционални средства - невъзможно.

Многобройните други техники за манипулиране на вота все пак дават на „потърпевшите” възможност за избор. Законът и институциите пък биха могли да ги ограничат. Въпреки това обаче и те продължават да действат, при това не по-малко ефективно от директната принуда.

Покупко-продажба по български

Най-популярна, разбира се, е пряката търговия с гласове, за чието пресичане държавата направи твърде малко. И понеже „търсенето” е все така голямо и жадно, а заради кризата „предлагането” се е увеличило, пазарът се разраства.

Мерките за ограничаване на другата разновидност на тази търговия - т. нар. вътрешен изборен „туризъм” - също не дадоха никакъв резултат. Близо 100 хиляди души ударно, организирано и предвидливо смениха на книга местожителството си точно в позволения от закона срок, след което се записаха за гласуване по „настоящ” адрес.

Тези форми на покупко-продажба все пак, поне на теория, са престъпление. Има обаче и друга, напълно законна форма, в която в последните дни преди изборите се включиха десетки хиляди. Телевизионните камери показаха дълги опашки от криещи лицата си хора. Официално чакащи, за да се запишат като „застъпници” на кандидатите за власт. Всъщност, за да им продадат срещу дребна сума собствения си глас и да се наемат като техни брокери за набиране на още гласове.

Това са възможностите за, така да се каже, манипулации „на дребно”. Които, разбира се, са особено важни на местни избори, когато дори и няколко гласа вповече или по-малко могат да се окажат решаващи. Картината обаче няма да е пълна, ако пропуснем възможностите за манипулации „на едро”.

Когато абсурдът стане норма

От години експертите твърдят, че в избирателните списъци фигурират доста повече имена от реалния брой на избирателите. Някои изчисляваха това разминаване с до десетина процента. Сега резултатите от преброяването на населението потвърдиха тези подозрения. Едва ли някога ще разберем колко от стотиците хиляди „мъртви души” в списъците са „пуснали” бюлетини. По-впечатляващо е обаче, че държавата не направи нищо, за да изясни и отстрани този абсурд, който в глуповатите обяснения на „отговорните” институции изглежда като нещо нормално.

Като нормални се приемат и доминиращата роля на управляващата партия в избирателните комисии, пълната липса на прозрачност в тяхната работа, платеният достъп дори и до т. нар. обществени медии, прикритото превръщане на повечето от останалите медии в агенции за реклама, „бял” и „черен” PR, грубо лъжещи и заблуждаващи обществото срещу заплащане.

Процесът на подмяна е фатално напреднал!

Според проведено в последните седмици социологическо проучване едва около 2 процента от българите не смятат, че изборите в България се опорочават. Колко ли ще останат те сега?

Тези избори са наистина „време разделно”. Но не за онези, които с мълчаливото съучастие на държавата и на част от обществото си купуват властта. А след това я употребяват така, че да си върнат многократно направените „инвестиции”. Тези избори са „време разделно”, защото показват, че процесът на подмяна е фатално напреднал. И не е ясно дали има връщане назад, след като вече така безпардонно се руши дори и иначе старателно поддържаната привидност на демокрация.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев