"Всички срещу ДПС!"

В новия парламент няма нито една партия, чужда на този апел, независимо дали той е отправян днес или в някакъв предишен момент. Въпросът е кога и защо съответната партия се втурва на борба с ДПС? И кога и защо тази борба утихва?

Другите за тях

Поне четири от формациите в този парламент са твърдяли в различни периоди от развитието си, че ДПС е антиконституционна партия, защото е „създадена на етническа основа“. Това са: БСП и части от АБВ, чиито най-разпознаваеми представители са казвали това още в началото на 90-те години, както и двете ултранационалистически формации „Атака“ и Патриотичният фронт – чрез онези свои представители, които са имали основание да обсъждат въпроса публично в предишни години. Това обаче не е пречило на „Атака“ да управлява с ДПС, нито пък на БСП/АБВ да управляват с нея даже два пъти.

Пета партия - "България без цензура" - построи цели две кампании върху отричането на ДПС, и то в рамките на само няколко месеца. Посланието беше смесено: ДПС беше държано отговорно едновременно за етническия му произход и за приноса му в разрастването на корупцията.

Мнението на шестата партия – ГЕРБ – е традиционно трудно за дефиниране, доколкото тази формация обикновено отправя взаимно изключващи се послания с крайно звучене. Въпреки това обаче може да се обобщи, че ГЕРБ редовно определя ДПС като етническа партия, но по-скоро внимава да не натоварва това твърдение с негативен смисъл. От ГЕРБ са посочвали (както и точно обратното), че ДПС е един корупционен механизъм.

Реформаторите са единствената формация, критикуваща ДПС от неетнически позиции. За партиите в Реформаторския блок е валидно мнението, че ДПС олицетворява олигархични интереси, които често пъти отстоява в ущърб на собствените си избиратели.

Събирането на всичко това под един покрив не може да създаде нищо по-различно от коктейл „Молотов“. Едно е да се бориш с модела „Пеевски“, а съвсем друго – да твърдиш, че този модел е зловещо дело на една етническа партия. Първото означава да обявиш война на мафията. Второто води до войни, в които страда всеки друг, но не и мафията.

Трите характеристики на ДПС

Двусмислието, което обитава ДПС, никак не помага за разграничаване на съпротивителните сили срещу него. Исторически, ДПС е партията на правата и свободите на най-пострадалата група български граждани – тези, които комунистическата власт лиши от име, биография и дом, обрече на емиграция и обяви за врагове. В годините на демокрацията обаче тази история се превърна много повече в инструмент за партийна пропаганда и печелене на гласове чрез насаждане на страх под мотото „ако не гласувате за нас, кошмарът може да се повтори“. Сякаш ДПС не е единствената партия в България, управлявала и съуправлявала в по-голямата част от 25-годишния преход.

Проблемът е, че след като възникна като партия на правата и свободите, ДПС се сдоби с още два етикета – на партия, чието ръководство е моделирано от бившата Държавна сигурност; и на партия, чието ръководство осигури картелния просперитет на модела #КОЙ? Тези три основни характеристики на ДПС нямат еднаква тежест и не водят до едни и същи последици, за да бъдат постоянно смесвани в един и същи протест. Третата е тази, която унищожава институциите, като ги превзема отвътре и подчинява на частен интерес, плъзвайки наведнъж из трите власти до пълна парализа на организма. Нищо друго не е по-смъртоносно.

Затова и апелът „Всички срещу ДПС“ е може би най-проблематичният елемент на задаващата се след изборите политическа криза. Не защото е лишен от основание, а защото предлага множество основания от нехомогенно естество, част от които – незащитими, а друга част – неотложни за решаване.