Всичко започна от Полша...
3 юни 2009По повод годишнината Георги Папакочев разговаря с полския посланик в София Анджей Папйеж, който е участвал активно в събитията през 1989 година.
Защо точно 4 юни е денят на честването?
„Причината е, че нямаме друга ярка дата, която да отбелязва падането на комунизма в Полша. Според мен комунизмът в моята страна падна 8 години по-рано, когато в Гданск беше създаден независимият профсъюз „Солидарност”, но за съжаление трябва да приемем датата 4 юни, когато се състояха първите частично свободни парламентарни избори. Тогава, през 1989 година 35 на сто от местата в Сейма бяха спечелени наистина свободно.”
Дали демокрацията е надделяла върху спомена за петилетките?
„Не бива да мислим така. По времето на комунизма петилетките бяха подчинени на някакви лозунги, на някакви планове за изграждане на металургични предприятия, корабостроителници и други, докато сега имаме работа с един продължителен процес”.
Известно е, че ЕК в своя видеоклип по повод 20 годишнината от падането на комунизма пропусна България изцяло, както и не показа ролята на полския „Солидарност” за тази промяна. Как Вие тълкувате тези пропуски?
„Това наистина беше сериозен скандал, но според мен не беше направено целенарочено. Мисля, че видеоклипът е бил направен от игноранти, хора които не разбират задълбочено тази материя. Не винаги трябва да търсим двойно дъно или заговор в подобни неща. Да, в резултат на нашия протест беше изработен нов видеоклип, но въпросът беше в него да се отчете и приноса на чехи, унгарци, българи, на Балтийските държави.
През 1989 година във всички тези страни се случиха толкова много неща, че събитията трудно могат да бъдат обхванати в един клип, в който всяка държава иска да види своя собствен принос. Ето, в Германия, която беше разделена на две, падането на комунизма беше събитие, което можеше да се докосне физически с демонтирането на Берлинската стена. Затова въпросното събитие се отпечата така ярко в общата памет. Онова, което ние поляците искаме е, да се помни, че когато в другите страни имаше десетки или стотици дисиденти, в Полша 10 хиляди души бяха зад решетките като политически затворници. Просто пропорциите следва да бъдат спазвани”.