Всичко твое е и мое

„Провалите” за периода от 1998 до 2009 г. възлизат на повече от 24 млрд. лева от държавния бюджет. С други думи, 38% от всички държавни разходи за този период са били похарчени неефективно от държавната администрация. Данните са от обновения доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), който е изследвал 586 одита на Сметната палата през тези години.

Ето и резултатите: успехите са 142 на брой, те възлизат на 22 млрд. лева; провалите -238, на стойност 24 млрд. лв.; а некласифицираните случаи - 206, в размер на 17 млрд. лв. Излиза, че от изразходваните 63 млрд. държавни средства за периода само 22 са отишли „на ползу роду”.

„Още по-тревожно е, че при внимателен прочит на одитите могат да се открият 937 млн. лв., които са чисти загуби, т. е. директно откраднати пари от данъкоплатеца чрез една или друга схема за измами или просто заради нечия чиновническа неграмотност и нехайство”, пише в. „Сега”.

Създатели и съсипатели

Най-много случаи на успешни държавни проекти имало между 2001 и 2004 г. За най-добра година изненадващо е сочена 2008 г., когато „бюджетният излишък счупи всички рекорди”, а после рекордно бързо бе преразпределен и похарчен.

Тройната коалиция не може да се похвали с нищо за периода 2005 - 2007 г. А изборната 2005 година бележи абсолютен пик в пилеенето на бюджетни средства. Кабинетът на Кобурготски бил отбелязъл големи успехи и също толкова значителни провали, а правителствата на Костов и на Станишев не били допуснали чак такива нередности в разпореждането с бюджетните субсидии за различните ведомства.

Трябва да отбележим, че оценките са условни, тъй като одитите на Сметната палата през годините не са еднакви на брой. Изследването не може да измери и степента на политическо влияние върху независимата държавна институция.

„Гран при” категорично отива при Държавното предприятие "Строителство и възстановяване". Държавата чрез бившите Строителни войски продължава да прави ремонти, да се занимава със строителство, търговия със строителни материали и тути кванти в областта на отбраната, за които изцяло плаща данъкоплатецът. Нарушенията са много и са флагрантрен пример за безконтролно разхищение на държавни средства.

На второ място в негативната класация е Център „Фонд за лечение на деца”. Одитът от 2005 до 2008 г. показва шокираща картина. Даренията за фонда за периода са намалели три пъти, най-вече заради спад в доверието към институцията. Няма достатъчна информация за движението на молбите, за отпуснатите суми, за децата, на които е помогнато.

Нормативната уредба от този период не е предвиждала изключения в сроковете за разглеждане на молбите, дори при спешни ситуации. Сметната палата е установила драстични разлики в сроковете, в които са одобрявани децата, а в определени случаи са прилагани напълно различни критерии за одобрение. Един пример за ведомствена неефективност, която - нали става дума за детско здраве и живот - може да бъде окачествена като престъпна.

Антинаградите на ИПИ

Националният исторически музей е първенец по финансови нередности през 2007 година. Липсват почти всякакви вътрешни документи: от правила за разкриване на измами, през процедури за възлагането на обществени поръчки и отдаването под наем на държавно имущество. Един и същ човек е отговарял и за счетоводството и за контрола.

Голяма част от приходите на музея не са внасяни в банковата сметка, а са харчени направо от касата, изплъзвайки се от контрол. Музеят е платил на едного 18 800 лв. за археологически разкопки без сключен договор. Същият е бил със спрени права да получава разрешения за археологически проучвания, но директорът на НИМ го е обявил за координатор на разкопките.

Загубите на Програма „Развитие на железопътната инфраструктура и комбиниран транспорт” възлизат на 84 283 000 лева. В разглеждания период много нарушения има в работата на Министерството на младежта и спорта - при обществените поръчки, в Комисията по хазарта - през 2003-2004 г., и т.н.

Има, разбира се, и отличници: летищата във Варна и Бургас са един различен пример. Концесиите им са сключени и се изпълняват съобразно законите, а върху тях се осъществява ефективен контрол.

Сред първенците през 2008 е и Българската народна банка. Одитът е показал изрядна документация и изпълнение на бюджета, контрол при възлагането на обществени поръчки. В челната тройка на отличниците влиза и Техническият университет - София.

Като изследва емпиричните данни, ИПИ заключава, че „българската администрация не е достатъчно ефективна при изпълнение на дейностите, с които се заема. Администрацията преразпределя значителна част от произведеното в икономиката, но често го прави неефективно.”

И препоръчва предварителното оценяване на програмите и инициативите, да са така задължителни, както са задължителни и последващата оценка и контрол. Провалените програми ще могат бързо да бъдат коригирани или прекратени, „ограничавайки силно финансовите загуби за бюджета и негативните нефинансови последствия за икономиката.” Докладът посочва и нуждата от още раздържавяване.

Като роднинско хоро на сватба

Разпилените средства на данъкоплатците поради некадърност, корупционни практики или незаинтересоваността на бюрократа, са закономерен резултат от особеностите на българския политически живот. Характерни за него от Освобождението до наши дни си остават директните политически назначения - без оглед на ценз, опит и качества, много пъти при крещящ конфликт на интереси. Голям обществен ресурс гълта и сватбарското харчене по време на избори.

Ето още един пример от последните дни: бивш директор в Комисията за имуществото, придобито от незаконна дейност, по-известна като „Кушлев”, свидетелства пред парламента за кадровата политика там:

"За конкурси в комисията въобще не можем да говорим - познанства и шуробаджанащина. Целият състав в София са близки роднини и познати на директора. Техническата му секретарка, началникът на кабинета, началникът личен състав и материално техническо състояние са обявени от Комисията за досиетата като агенти на бившата ДС”.

А „директорът на дирекция „Правна” е 25-годишно момиче, съпруга на зам.-градския прокурор Роман Василев“. Според свидетеля такова било положението в цялата страна, а на места в състава на комисията „Кушлев” влизали дори общински съветници. Издръжката на комисията струва на държавата 30 млн. лева, а ефектът от работата й е далеч по-скромен. При толкова примери и числа коментарът е направо излишен.

Автор: А. Пунчева, Редактор: А. Андреев