Във Венецуела сега всичко е възможно

Вече всичко е възможно в най-бедната богата държава в света. Второ падане на стената. Нова "арабска пролет", с всичките ѝ последици. Кървава баня. Или пък арест на младия председател на парламента Хуан Гуайдо, край на демострациите и завръщане към мъчителната резигнация от последните месеци. Всичко е възможно. Само за няколко седмици Хуан Гуайдо преобърна нагласите във Венецуела до неузнаваемост. Той придаде нова тежест на задушения от чавистката държавна власт свободно избран парламент. Успя да обедини зад себе си и разединената опозиция. Отиде и в бедняшките квартали, които по традиция поддържат чавистите. И получи тяхната подкрепа. Изглежда, че Хуан Гуайдо, който още като студентски лидер търсеше диалога с политическите противници, е правилният човек за промяна във Венецуела. И според конституцията, той поне временно е легитимен президент на страната, тъй като управляващият до началото на януари президент Мадуро можа да започне втория си мандат благодарение на фалшификация на изборите.

От полза ли е американската подкрепа?

Въпреки това Гуайдо направи много рискована стъпка със самопровъзгласяването си за президент на Венецуела. Особено демонстративната подкрепа от страна на САЩ е нож с две остриета. Без съмнение САЩ имат огромна тежест в Латинска Америка. Но историята на техните интервенции хвърля тежка сянка. Всяка американска помощ дава нови аргументи в ръцете на хардлайнерите и Мадуро, и подхранва легендата, че венецуелската мизерия е вследствие на водената от САЩ "икономическа война". Това, че Хуан Гуайдо очевидно е съгласувал акцията си с американското правителство не прави ситуацията по-проста. Само няколко минути след самопровъзгласяването му за президент, Доналд Тръмп писа в Туитър, че го признава.

Повечето латионамерикански държави, Канада и генералният секретар на организацията на американските държави също бързо признаха Гуайдо за президент. Но Мексико не е сред тях. Новият лявопопулистки президент Лопес Обрадор приема само Николас Мадуро за държавен глава. ЕС реагира предпазливо. С настояването за провеждане на свободни избори и ясно изразената подкрепа на парламента все още не е свързано и официалното признаване на Хуан Гуайдо. Решаващите фактори за оцеляването на чависткия режим обаче са Русия и Китай. За тях Венецуела е важно стратегическо предмостие за разширяване на геополитическата им власт върху американския континент. Русия и Китай от години финансират държавния апарат в Каракас с щедри кредити. Голяма част от гигантските петролни резерви на Венецуела вече са заложени. Наскоро Русия проведе и военни маневри във Венецуела. Досега руският президент Путин не е направил официално изявление. Само един депутат от Държавната дума изрази подкрепата си за Мадуро. А Китай мълчи. Засега.

Как се държи апарътът за сигурност?

Ако американската външна политика не залага само на дрънкането на оръжия и зад кулисите дискретно се разбере или поне се опита да се разбере с Китай, съществува възможност за мирно решение във Венецуела. Вероятността за това обаче е минимална. През следващите дни всичко ще зависи от това, как ще се държат всяващите страх чавистки банди-биячи и тайните служби. Поведението на армията също не е еднозначно. Министърът на отбраната Падрино не се появява пред обществеността. Само написа в Туитър, че войниците няма да подкрепят един самопровъзгласил се президент, а ще защитават конституцията и суверенитета на Венецуела. А това не беше подкрепа за Мадуро. Така че във Венецуела сега всичко е възможно.