D-d ausländische Ärzte

Стажантът Еркан Мурад обядва в стола на Протестанската болница в гр. Холцминден, провинция Долна Саксония, когато звънва мобилният му телефон. Една санитарка го пита как да дозира определен медикамент. Още не е приключил да се храни, когато пак се звъни. Трябва да отиде при пациент. Директорът на клиниката Ралф Кьонигщайн с радост би го назначил като лекар, но няма как...

Мурад е на 27 години, роден е в България, завършва основното си образование в Бавария, където са работили родителите му. Завършил е медицина в международния университет "Ахмед Йесеви" в казахстанския град Туркестан. Мурад разполага с документ от родината си, че може да практикува като лекар в България. Това е и предпоставка, за да може да упражнява професията си в Германия. Въпреки това германските власти отказват да разрешат на Мурад да практикува професията си в Германия.

А лекарите в Германия са крайно недостатъчни...

При това федералното правителство в Берлин взе едва през месец юни решение за облекчаване на имиграцията на квалифициран персонал. Канцлерката Ангела Меркел (ХДС) издигна искането Федералната република да се отвори заради недостига от специалисти.

Спешно се търсят и медици. По преценки на лекарския синдикат "Марбургски съюз" в здравните заведения има около 12 хиляди вакантни места. Дефицитът постепенно се превръща в риск за пациентите. Но призивите очевидно остават без отзвук. Често бариерите на бюрокрацията предотвратяват назначаването на млади кадри от чужбина.

Протестантската болница в Холцминден е типичен случай, що се отнася до недостига на кадри. Без назначаването на лекари чужденци цели отделения би трябвало да се закрият поради липсата на лекари-специалисти. От седем ординатори шестима са чужденци. Според главния лекар Кьонигщайн случаят Мурад ще навреди на болницата, тъй като млади лекари-чужденци сега ще се замисля дали изобщо биха искали да кандидатстват за работа в Холцминден.

Мурад искал да създаде семейство с жена си, също лекарка, което с месечна заплата от 550 евро в България не е особено лесно. Затова кандидатствал за Холцминден и започнал там като стажант през януари 2010 година. Мислел си, че разрешението му за практикуване в Германия е чиста формалност. Набавил, превел и легализирал цял куп документи: от Българския лекарски съюз, от Министерството на образованието и науката и от Министерството на здравеопазването в София. През април миналата година внесъл документите в Долносаксонската камара за разрешаване на медицинската практика. Изминали месеци без решение. Оказало се, че някога си имало някакъв криминален случай, свързан с Казахстан и очевидно Мурад сега се превръща в изкупителна жертва. След половин година пристига изненадващ отказ: молбата на Еркан Мурад се отхвърля, защото той не бил завършил следването си по медицина. За да бъде призната дипломата му от Казахстан, трябвало да е карал там тригодишен стаж - т.нар. в Германия "интернатура". Би могъл вместо това да предостави и документ, че е работил като лекар в България в продължение на три години. Според Мурад тригодишният стаж в Казахстан бил следдоплимна квалификация, а той си е изкарал задължителния едногодишен стаж. А че образованието му е завършено се доказвало от документа от българското здравно министерство.

Българинът надали ще се върне в Германия

Според здравната консултантка Гизела Шлабингер от хамбургската агенция R&R Partner, която се занимава с документите на Еркан Мурад, става дума за произвол на властите в долна Саксония. "Как да се сдобием с така необходимите на страната ни лекари, когато Германия не признава удостоверенията от друга страна в ЕС?", пита тя и добавя: "Защо тогава може да работи в България като лекар, след като уж дипломата му от Казахстан не е достатъчна, за да практикува медицина?"

Мурад се опитал да запознае със случая си германски политици, но и тук ударил на камък. Бившият министър на здравеопазването Филип Рьослер от Свободната демократическа партия се измъкнал с думите, че като федерален министър не може да се меси в работата на властите в провинциите.

Лекарят, който няма право да бъде лекар в Германия, е решил междувременно да направи трите години стаж в Казахстан. Дали след това ще иска да се завърне в Холцминден обаче не е известно. Той обмислил и варианта да обжалва по съдебен път решението на апробационната агенция, но съобразил, че това може да продължи години. Преди пет месеца му се ражда син и Мурад казва, че не може да си позволи да остане в Германия с 400-те евро стажантско възнаграждение.