''В България не се живее''

От началото на войната над два милиона сирийци са напуснали родината си. Около 24 хиляди от тях се намират в Германия, според данни на германското вътрешно министерство. Който влезе на територията на ЕС през Гърция, а оттам успее да се добере до Германия, обикновено може да се надява, че ще му бъде дадено правото да остане в страната. Над 95 процента от сирийците получават разрешителни, които им позволяват да останат в Германия поне до края на войната в Сирия, казва за Дойче веле Бернд Месович от хуманитарната организация "Pro Asyl". Който обаче влезе в Германия от друга страна-членка на ЕС, например от България или Италия, трябва да бъде върнат там. Защото според европейските закони бежански статут се получава в страната, в която за първи път е премината границата на ЕС. Изключение прави единствено Гърция - заради лошите условия, които страната предлага на бежанците. Затова сирийците, които влизат в ЕС през Гърция, могат да се надяват на нов живот в Германия.

"Вървете си, не ви искаме!"

Другояче стоят нещата, ако бежанците влязат на територията на ЕС през България. В този случай те могат да кандидатстват за убежище единствено в тази страна. Ако продължат пътя си към някоя друга държава-членка на ЕС, тя е в правото си да ги върне обратно в приемната страна. Именно от това се страхуват всички онези сирийски бежанци, успели да напуснат България и да се доберат до Германия, пише "Берлинер Цайтунг" в репортаж от бившия женски затвор в берлинския квартал Грюнау. Там е настанен и главният герой в репортажа - 22-годишният студент Фархад Абасид. Младият мъж пребивава нелегално в Германия - няма разрешително за престой. Затова трябва да бъде върнат обратно в България, през която е влязъл на територията на ЕС.

"Ако ще ме връщат в България, по-добре да се прибирам в Сирия", казва Фархад, който бяга от родината си преди близо година. Първо попада в Турция, а оттам - в България. Жителите на едно село до границата го прихващат и викат полицията. Фархад прекарва известно време зад решетки, след което е преместен в бежански лагер. "Осем човека бяхме настанени в една празна стая - без отопление, без прозорци, дори без легла", спомня си младежът. Първоначално получава по 30 евро месечно. Но след като го преместват в София, парите секват. "В България очакват от нас да се грижим сами за себе си", разказва още Фархад. След като си намира работа в едно интернет-кафене, където работи по 12 часа на ден срещу 7 евро, Фархад се настанява в жилище, което наема с още няколко сирийци.

Девет месеца след пристигането му в България властите му връщат паспорта и му дават статут на бежанец. "Всеки, който си получи обратно паспорта, продължава по-нататък - към Европа", казва младият сириец, за когото България очевидно не е в Европа. Според него в страната има поне 5 хиляди сирийци, които искат на всяка цена да напуснат България: "Там е ужасно. Просто не се живее", оплаква се Фархад на журналистите от "Берлинер Цайтунг". Той им разказва и за "отрядите", които нападат бежанци. "Те ни казваха: Вървете си, не ви искаме в нашата страна", споделя Фархад, който всъщност се казва другояче, но от страх, че след екстрадирането му в България може да бъде разпознат, нито желае да бъде фотографиран, нито пък се осмелява да назове истинското си име.

Над 11 хиляди бежанци за по-малко от година

Бежанската вълна от Сирия завари България неподготвена. В Брюксел знаят това и затова отпускат на страната финансова помощ в размер на 5,6 млн. евро, пише на свой ред агенция Франс прес. С тези пари българските власти трябва да подобрят условията за настаняване на бежанците, както и да осигурят медицинска помощ, заяви в тази връзка еврокомисарката Сесилия Малмстрьом. От началото на годината в България са пристигнали над 11 хиляди бежанци, повечето от които са сирийци, припомня Франс прес.