В Германия все още спорят кой е подпалил Райхстага 75 години по-късно

До края на 50-те години във федералната република се налага тезата за това, че подпалването на Райхстага е дело на нацистите. Те действително имат само полза от пожара, защото той им развързва ръцете за промени в законодателството, водещи до ограничаване на гражданските права. Освен това палежът, който съвпада с разгорещена предизборна битка в Германия се използва от нацистите за разчистване на сметките с основния им политически конкурент: комунистите.

Лайпцигският процес
Заловен е не само холандеца Маринус ван дер Любе, бил на мястото на пожара, но и няколко комунисти, сред които Георги Димитров, които не са били дори в Берлин по време на пожара. Последвалият процес, останал в историята като Лайпцигския процес обаче обърква сметките на нациститите, защото се превръща в трибуна за комунистическите идеи, представени от българина Георги Димитров:
"Този Съветски съюз има дипломатически, политически и икономически отношения с Германия. Известно ли Ви е това?", пита Димитров по време на процеса.
Разпаленият му словесен дуел с Гьоринг му носи не само подкрепата на Съветския съюз, но и симпатиите на левите сили в Западна Европа. Димитров и съпартийците му са освободени. Ван дер Любе, който твърди, че сам е подпалил Райхстага получава смъртна присъда. Миналата година той беше реабилитиран от главната прокурорка на Германия, тъй като присъдата му се основава на нацисткото законодателство. Дискусията за извършителя или извършителите на пожара Нацистите наистина се възползват от пожара на Райхстага. Само че, дали това доказва тезата за това, че те са го организирали? Този въпрос започват да си задават германски историци и публицисти през 60-те години и списание "Шпигел" се превръща в една от платформите за техните аргументи. Сред защитниците на тази теза е историкът Ханс Момзен:

"Подпалването на Райхстага е дело на холандеца ван дер Любе. Става дума за едноличен акт. Нито нацистите, нито комунистите имат нещо общо с него. Няма основателни причини, които да ни карат да се съмняваме в това, че извършителят е един", твърди историкът Момзен.
През последните години обаче не само историци, но и физици и експерти по пиротехника, се съмняват в това, че точно ван дер Любе, който е имал големи проблеми със зрението е успял сам за двайсет минути да подпали Райхстага. Аргументи в полза на тези съмнения са изнесени в книгата на Александър Бахар и Вилфрид Кугел, излязла през 2001-ва година. Тя пък беше отново оспорена от противниците на тезата за нацисткото участие в подпалването на Райхстага. Така 75 години по-късно въпросителните около това престъпление остават.