В каква държава живеем?

Веднъж писах за един зъбобол. Обаче мъдрецът пак ме заболя и затова пак ще пиша. Не ми се рови из Гугъл, за да правя копи-пейст, но някой мастит писател, отпуснал се удобно в коженото си кресло, със забит в бузата показалец и очила на челото със сигурност някога е казал, че трябва да се пише само за това, което ни боли. (На тези, които се надяват, че ще ме зареже музата, ще ми изсъхне перото, зависне компютърът и т.н., искам да известя, че имам и сериозни хемороиди.)

Поуката

Много се ядосвах на този зъб - нищо лошо не беше видял от мене, делил съм залъка си с него, вечер съм го мил за здраве, сутрин - за красота, грижил съм се за него повече, отколкото за себе си, а ме измъчваше като Великия инквизитор. Та д-р Церова реши, че е безсмислено да бъде лекуван - налага се мъдрецът да бъде изваден. Би ми инжекция и докато чакахме упойката да хване, ми разказа, че миналата неделя била на лов, ударила глиган с ей такива зъби, разделили си го с дружинката, но тя дала нейния дял на сестра си, защото ѝ ставало мъчно като яде това, което е убила.

Не усетих кога го извади. Показа ми го в клещите - такъв лигав, кървав и мъртъв, беше ми напълно безразличен. Все едно, че никога не е бил част от мен. Какво е станало после с него, изобщо не ме интересува. Боже, колко глупав съм бил да страдам заради един мъдрец, да гълтам аспирин след аспирин, да се надявам, че ако не днес, то утре болката ще отшуми, да се обвинявам, че ми е минавало през ум да го извадя веднъж завинаги.

Но поне от този мъдрец си взех поука и сега почувствам ли болка - право при д-р Церова. Наскоро един наркоман беше убил двегодишната си дъщеря. Наръгал я десетина пъти с кухненския нож, после се обесил. Задъхани репортерки звъняха на съседите да ги питат що за човек е убиецът. Едни разказваха, че очаквали да заколи детето си, защото най-нахално паркирал пред гаражите им. Други твърдяха, че е любящ баща, понеже чували как дъщеря му казва „тати, гуш“. Часове преди убийството майката се обаждала в полицията. От там я насочили да напише молба в районното по местоживеене, от това районно я насочили в друго районно, от другото районно…

За да не боли

Форумците пишеха, че и майката сигурно е била наркоманка, щом е спала с наркоман, ядосваха се, че полицията не дава информация дали момиченцето е било първо изнасилено, а после заклано… Цяла нощ не спах. На сутринта бях пръв при д-р Церова. Бий упойката, изкрещях ѝ. На кой зъб? Няма значение, бий! След това си купих вестник, хвърлих око на огромното черно заглавие „Наркоман уби детето си и се обеси“, казах си: ами, случва се и се насочих към спорта. На другия ден разбрах, че избрали някаква мутра за министър-председател. Побеснях. Как мутра?! Това е обидно, това е срамно, това е позор, това е капитулация! Докато се подписва капитулацията на Япония, 1 500 офицери се самоубиват от накърнена чест. Колко българи наведоха глава от срам за своя избор? Как ще гледаме утре децата си, децата ни какво ще обяснят на децата си? Д-р Церова, слагай упойката по-бързо!... Голяма работа, че бил мутра. Всеки е бил някакъв. Мутра-мутра, хич не ми пука. Аз добре ли съм си - добре съм си. Тогава какво? Последното, което не ми даваше известно време покой, беше едно изказване на проф. Константинов. Че, както е тръгнало, след 20-30 години българите изчезваме като народ. Че намаляваме с по 182 човека на ден, с по 8 човека на час. Че един милион са напуснали страната, че всяка година по още 20 000 си купуват еднопосочен билет. Че повече от една четвърт от територията ни е вече напълно обезлюдена, че над 200 села са изчезнали от картата на България, че…

Да е жива и здрава д-р Церова!