В Полша има пари за всички?

"Пари за всекиго" - под това заглавие "Зюддойче Цайтунг" публикува статия, в която се твърди, че доходите в Полша са се увеличили значително, но заедно с тях и неравенството. В началото авторът Флориан Хасел ни отвежда в живописно полско селце близо на 130 км от Варшава, където любителите на природата има на какво да се порадват, включително на щъркели и други редки видове птици. В селото живеят 2500 души, на които сякаш не им остава друго, освен да се радват на природата. Защото приходите им са доста ниски: средно 360 евро месечно. Същевременно в столицата Варшава средният месечен доход възлиза на 1100 евро. За цяла Полша средният месечен доход възлиза на 813 евро нето, т.е. след данъци и отчисления. Това са три пъти повече пари, отколкото в съседна Украйна, сравнява авторът.

Доходите на най-богатите са нараснали с 458%

В статията се цитира статистика, според която след разпадането на комунистическата система, в периода 1989-2015, доходите и жизненият стандарт на поляците са се повишили със 73 процента. При това тези данни не се отнасят само до богати градове като Варшава, Гданск, Познан или Вроцлав. "И в провинцията, където живеят две пети от поляците, бяха построени много нови училища, детски градини и пътища, животът стана значително по-удобен, а интернетът често пъти е не по-лош от този в градовете", посочва авторът. Той пояснява, че това се дължи главно на европейските субсидии за полското селско стопанство, които само за периода 2004-2017 година възлизат на гигантската сума от 28 милиарда евро. Флориан Хасел уточнява, че полските фермери са собственици на земята и на постройките, а и в градовете повечето поляци притежават жилищата, които обитават. Това уточнение е важно за германските читатели, защото повечето германци живеят под наем, който е сериозно перо в месечните им разходи.

Авторът цитира полските икономисти Павел Буковски и Филип Новокмет, според които неравенството в Полша се увеличава. В интернет бързо може да се открие тяхно изследване от 2017 година, озаглавено "Неравенството в Полша", в което те установяват, че между 1989 и 2015 година най-добре печелещата една десета от поляците е увеличила доходите си със 190%, а горният един процент по приходи - с 458%. Доходите на най-ниско платената половина от поляците пък са нараснали само с 31 на сто, става още ясно от тяхното изследване. Същевременно от данни на Евростат разбираме, че коефициентът Джини, който измерва именно неравенствата в едно общество, за Полша има относително добра стойност:за 2018 година той е 27,8. А година по-рано е бил 29,2. За уточнение: колкото по-нисък е коефициентът Джини, толкова по-близо е съответната страна до равенството. За България коефициентът Джини възлиза на 39,6 за 2018 година и 40,2 за 2017. Така Полша се оказва една от държавите в ЕС, в които има относително най-голямо равенство. 

Впрочем, в статията на "Зюддойче Цайтунг" четем, че в Полша почти никой не се оплаква от неравенство. Въпреки че "полското население застарява и се топи", въпреки че "милиони поляци отидоха да печелят пари в Англия, Германия, Холандия или в Скандинавските страни". Въпреки че "10% от жителите на селата са безработни".

Сметката ще плащат бъдещите поколения

Авторът припомня, че правителството на национал-популистите е преразпределило много пари именно в полза на хората с по-ниски доходи. "Ето защо много поляци гласуват в полза на консерваторите не заради мирогледа им, а просто защото под тяхно управление получават повече пари. Детските надбавки от по 100 евро месечно от второто дете нататък за много семейства са сериозен приход", пише Флориан Хасел. Той припомня, че в Полша наесен предстоят избори и затова държавата отпуска извънредни пенсии, надбавки за студентите, както и детски надбавки и за първото дете. Икономистите са единодушни, че това преразпределение дава положителни резултати, но в същото време се опасяват, че то е изградено на глинени крака, а сметката ще плащат бъдещите поколения, заключава авторът на "Зюддойче Цайтунг".