В ромския квартал на Битоля: "Тук не се живее"

Квартал Баир в македонския град Битоля. Емзарт Муса е само по потник, макар че студът навън е жесток. Раменете му са покрити с татуировки, а на гърдите му виси сребърен кръст. Питам го какво работи. "Абсолютно нищо. За нас няма работа", казва 38-годишният мъж. В продължение на 10 години той е живял в Германия - като кандидат за убежище. Оттам го върнали обратно в Македония - заедно с родителите му. Вече като пълнолетен, със собствено семейство, той предприел нов опит: "Бях си счупил крака и затова исках пак да замина за Германия, но те ме върнаха обратно", разказва Емзарт.

Това не е живот

По официални данни, в Баир живеят над 2500 роми. Медик Ремзи от хуманитарната организация "Баирска светлина" обаче предполага, че реалният им брой е над 5000. Повечето от улиците в квартала не са асфалтирани, от двете им страни се редят разкривени и набързо скалъпени къщички. На някои места няма дори канализация, нито достъп до питейна вода. Хората тук често боледуват. А когато скове студ, ситуацията става особено мъчителна, казва Медик Ремзи.

"Особено зимно време ромите от квартала се опитват да получат убежище в Германия. Мнозина нямат пари за отопление, но и често пъти им изключват тока, тогава съвсем не могат да се отопляват. Затова повечето роми се опитват да прекарат зимата на друго място - където има по-добра грижа за тях и децата им", обяснява Ремзи.

Македонските граждани нямат нужда от виза, за да пътуват до страните от Шенген. Там те имат право на максимален престой от 90 дни. Билетът за автобуса от Битоля до Фрайбург струва 110 евро в едната посока - твърде много пари за хората в Баир, повечето от които живеят от социални помощи в размер на 35 евро месечно. И въпреки това в този ромски квартал почти няма човек, който да не е правил поне един опит да остане в Германия. Например 49-годишната Везире: "Три години бях в Германия. Там мъжът ми се разболя, получи инсулт и до днес е парализиран и сляп. Въпреки това ни върнаха обратно. Нито лекарска експертиза, нито пък нещо друго може да ти помогне - връщат те обратно и толкоз."

Нямат право да останат в Германия. Но пак заминават.

През 2014 година Германия включи Македония в списъка със "сигурните трети страни". Поради това почти никой от македонските кандидати за убежище не получава право да остане в Германия. Много от хората в Баир го знаят, но този факт не ги спира да правят нови опити. Онова, което ги тласка навън, са бедността, болестите, липсата на перспектива и на добри социални грижи. Или, както казва 49-годишната Везире, самото отчаяние: "Тук сме застрашени, затова отиваме там, където има по-добър живот за нас. На всички ни се иска да имаме по-хубав живот, а тук тънем в мизерия. Когато нямаш друг изход, тръгваш на Север, за да имат децата ти по-добър живот."

Емзарт Муса вече се е предал. 38-годишният се надява някой ден отново да стигне до Германия, но вече не като кандидат за убежище. "Имам там познати семейства - бих им отишъл на гости, но не и за да искам убежище. Може те някак да ми помогнат, за да остана", казва македонският ром.

 

***

Вижте и това наше видео: