В Сен Мориц не се живее!

В осем часа сутринта из Сен Мориц не се мярка жива душа: всичко е затворено - освен кафенето, в което тъкмо са смляли първото кафе. Клиенти за момента не се виждат - те спят до късно в луксозните си апартаменти в скъпите хотели. През това време в действие се впускат усърдните местни хора, на които се разчита да изхвърлят боклука, да почистят снега, да измият витрините и да приготвят закуската в петзвездните туристически резиденции.

Двата свята на Сен Мориц

Чистачите и хотелският персонал са станали в ранни зори, тъй като по правило живеят далеч от центъра на курорта по една проста причина - нормален човек не би могъл да си позволи да плаща високите жилищни наеми. 2 500 швейцарски франка струва малък тристаен апартамент на месец - точно колкото в Цюрих или Женева. Само дето заплатите съвсем не са същите, а и сезонът, в който има работа, трае около седем месеца в годината.

"Това са двата свята на Сен Мориц - гостите и местните", обобщава 92-годишната Марсела Майер, отлично запозната с живота в планинското селце. Видяла е какво ли не: постепенно превръщане на селото в световен курорт през 20-те години, след това Голямата депресия, войната, последвалото възраждане през 60-те и 70-те години на миналия век.

Вече от 100 години Сен Мориц привлича като магнит парите, блясъка и славата. Златните времена на курорта може и да са отминали, но и днес той е любимо кътче на много представители на шоу-бизнеса - заради "атрактивната комбинация от природа, култура, спорт, заведения и спокойствие", както се рекламира общината на своята интернет-страница. Затова идват туристите, които носят пари. Нощувките през миналата година са били точно 250 000, а извън тях на луксозни резиденции в района се наслаждават стоманеният магнат Лакшми Митал, основателят на ИКЕА Ингвар Кампрад, италианската фамилия Аниели, гръцката династия Онасис. Разрастването на броя на вилите обаче е нож с две остриета, при положение, че повечето от тях са празни 50 седмици в годината.

Няма къде да се живее, няма какво да се яде

От друга страна възможностите за наемане на квартира намаляват все повече. Блокове не се строят отдавна и както са забелязали междувременно и в общината - все повече местни младежи напускат района, тъй като не могат да се позволят да живеят в Сен Мориц. Властите възнамеряват да се погрижат за "нормалните" хора и да им построят жилища, но пък няма никаква яснота по въпроса откъде ще се намери място за тях.

"На практика всичко е застроено, места има само в районите на пистите, където пък има забрана за строителство", казва Марсела Майер, която навремето е работила в общината. Г-жа Майер изтъква, че става дума и за нещо повече от покрив над главата, за да може някои от местните все пак да останат в Сен Мориц. "Не би било зле да се открие и един обикновен магазин за облекло, тъй като ние не можем да пазаруваме все от Гучи", обяснява местната жителка. Луксозните бутици на практика са изместили всички останали магазини, а и най-близкият евтин супермаркет е на няколко километра.

Проблеми има и с образованието на децата. В намиращия се в района елитен интернат се обучават не само наследниците на супербогати чужденци, а и децата на местните. Но те изобщо не разполагат с много пари, което постоянно води до конфликти. "Тук отново се стига до сблъсъка на двата свята в Сен Мориц", казва Марсела Майер и продължава: "Ние, местните, сме или в ролята на зрители, или на кулиси". Иначе казано - те не участват в спектакъла, наречен Сен Мориц.