В топлия скут на националната държава?

Какви са фактите?

Още този месец ще се събере така начерената „Група на бъдещето” - десет външни министри от ЕС, които ще обсъждат по-нататъшната и по-бърза интеграция на ЕС. Очаква се конкретните решения да бъдат взети от европейските лидери на срещата им през декември в Брюксел. От гледна точка на германското правителство след данъчния пакт, който ще подсигурява бюджетната дисциплина, Евросъюзът трябва да се придвижва към повече политическо обединение.

Като първа стъпка: Европейският съд да контролира бюджетите на страните-членки и да ги наказва, когато нарушават договорите! Това предлагат германците, сред които най-настойчив е външният министър Гидо Вестервеле. Към края на мандата си той открива Европа като визия и призвание и казва патетично, но и правдиво: „Европа си има цена. Но тя има най-вече стойност!” Вестервеле дори си представя, че скоро ще се свика нов Конвент, който евентуално да изработи бъдещия основен договор. Неговата шефка, канцлерката Ангела Меркел, е по-сдържана. Конвент не, обаче нови стъпки към политическа интеграция – да. Така може да се обобщи нейната позиция.

Не искаме повече Европа!

Наблюдателите смятат все пак, че в момента в Европа няма мнозинство за такъв проект – нито за повече интеграция, нито за нов Конвент. Нека да си припомним, че първият опит за Конвент се провали преди близо десетилетие. Французите и холандците отхвърлиха проекта на своите референдуми през 2005 година и едва през 2009-та с договора от Лисабон възникна един доста окастрен вариант на европейското обединение. Тогава европейските лидери в преносен смисъл направо се прекръстиха от облекчение, че поне този проект е сработил. Но облекчението им не трая дълго, защото малко по-късно започна кризата.

Искаме повече Европа!

Сега Гидо Вестервеле се опитва да възстанови Конвента, защото според споменатия Лисабонски договор това е начинът да се променят евродоговорите. Под мотото „повече Европа” германският външен министър – а донякъде и канцлерката заедно с кабинета – си представят, че задълбочаването на политическия съюз ще спре кризата. Но колко „повече” ще бъде тази Европа – това в момента никой не може да каже. Дали ще си остане съюз от суверенни държави? Дали ще придобие конфедеративен профил? Или направо ще се насочи към федерално-държавна структура?

Този месец десетимата външни министри, които са избрани да участват в „заговора”, ще умуват по въпроса в Полша, но домакините им отсега предупреждават, че кошницата едва ли ще се напълни. Вярно, полският външен министър Сикорски е убеден, че крахът на еврозоната ще навлече на европейците много повече разноски, отколкото сегашните спасителни чадъри, и че за да го предотвратят, те трябва да бъдат сплотени. В същото време Сикорски ясно казва, че кризисните времена са неподходящ момент за изработване на нов конституционен договор. Първо трябва излезем от кризата, после – да си върнем доверието на гражданите. Едва след това можем да мислим за повече Европа – това е приблизително съобщението на Сикорски.

Германският му колега Вестервеле обаче бърза към политическия съюз – независимо, че повечето европейци днес са уплашени, притеснени и сякаш предпочитат да сврат глави в топлия скут на националните си държави.

Не знаем какво искаме...

Нещо повече. Във Великобритания все по-гръмогласно се обсъжда евентуалното излизане на страната от ЕС, а пък в германската провинция Бавария се чуват гласове за отделянето й от ФРГ. Първото може и да стане, второто са само политически спекулации с предизборна цел. Повечето наблюдатели обаче са единодушни, че да напуснеш ЕС или ФРГ е глупаво и ще ти струва скъпо.

Автор: А. Андреев; Редактор: Е. Лилов