Газ има, но дали го искаме?

В английския курорт Бат, известен с минералните си извори, страхът е голям. На карта е заложен поминъкът на района, в който туризмът играе ключова роля. Причината за притесненията на хората: Великобритания е решила да стане водеща сила в Западна Европа в добива на неконвенционални газови залежи. Малко преди Коледа министърът на енергетиката Едуард Дейви отмени временната забрана за сондажи по оспорвания не само на Острова метод, наречен фракинг. При него залежите от газ се освобождават чрез разбиване на шистовите скали, чрез вкарване на химикали и вода под налягане на голяма дълбочина. В САЩ този метод предизвика истинска революция на енергийния пазар.

Противниците на фракинга се опасяват, че химикалите, използвани за разбиването на скалните маси, могат да причинят замърсяване на подпочвените води. През 2011 година първите пробни сондажи край английския град Блекпул дори предизвикаха слабо земетресение. Правителството в Лондон обаче се надява на нова енергийна революция 40 години след началото на петролната треска в Северно море. И наистина - геоложки проучвания доказват, че земните недра на Острова крият големи залежи на шистов газ. До няколко години Лондон може да издаде десетки лицензи за добив на газ, а министърът на финансите Джордж Озбърн вече обяви щедри данъчни облекчения за всеки инвеститор в сектора.

Енергийна революция?

С подкрепата си за оспорвания способ за добив на газ британският кабинет се отличава коренно от повечето европейски правителства. В Германия например надделява скептицизмът, а Франция направо забрани фракинга. В източната част на континента правителствата на България и Румъния наложиха временен мораториум върху добива на шистов газ, с което спряха устрема на американския енергиен гигант Шеврон (Тексако). В същото време привържениците на фракинга предупреждават, че Европа рискува да проспи новата революция в енергийния сектор.

САЩ бяха първите в света, които започнаха индустриален добив на шистов газ. В резултат на това природният газ в САЩ днес е със 70% по-евтин от този, който Германия е принудена да внася отвън. С подобни на фракинга методи американците вече успяват да достигнат и до по-трудно достъпните залежи на нефт. През ноември 2012-та Международната енергийна агенция прогнозира, че в близките няколко десетилетия САЩ могат да станат напълно независими от вноса на петрол и газ.

В Германия и много други европейски страни акцентът се поставя на друго място - върху природата: съображенията не са икономически, а екологични. Германското министерство на околната среда например настоява за забрана на фракинга във всички вододайни зони.

Въгледобивът е далеч по-вреден

Британският експерт по въпросите на енергийните източници от университета в Оксфорд Дитер Хелм смята екологичните задръжки на европейците за доста спорни: “Блокирайки залежите от шистов газ, ние вредим на природата много повече. Да не говорим, че въгледобивът е далеч по-вреден за околната среда, отколкото добивът на шистов газ”, посочва ученият.

Засега не е много ясно какви залежи на шистов газ крие в земните си недра Европа. Повече яснота могат да дадат пробните сондажи. Прогнозите обаче са многообещаващи: Международната енергийна агенция допуска, че така нареченият неконвенционален газ, към който спада и шистовият, ще удвои газовите резерви на Стария континент. Геолозите от германската държавна Агенция за полезни изкопаеми предполагат, че залежите в Германия са между 0,7 и 2,3 млрд. куб. метра. Това е количество, което напълно би покрило енергийните нужди на страната за 30 години напред, ако приемем, че потреблението се запази на днешното ниво.

АГ, ДПА, ФАЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова