Гангста рап. Коментар от Александър Андреев.

По натрапчив начин те илюстрират и още един потискащ факт от българската действителност днес: в страната се шири масова неграмотност и дори хората, които държат в ръцете си много власт и/или пари, в комуникацията с околните звучат почти като неандерталци. В случаен синхрон с избухването на скандала „Иванов” учени от Софийския университет „Свети Климент Охридски” констатираха, че

„новите бизнесмени” в страната боравят с речник от 400 думи

- една даже благосклонно завишена цифра, ако анализираме многозначително-нечленоразделните реплики в споменатите протоколи. И пак в този контекст нека споменем и бездънно просташкия коментар на вътрешния министър Румен Петков по темата „Куйович”. Министърът не само очевидно не знае, че е грозно да се шегуваш с имената на хората, защото никой не си избира сам фамилията и не може да бъде припознаван като функция на името си. Петков окончателно окръгля картината с цинично-сексуален каламбур, който сякаш е изваден директно от речника на неговия приоритетен контингент: бандитите. Речник, използван именно от събеседниците в подслушаните разговори и преброен от професор Михаил Виденов от Софийския университет.

Казано накратко:

нечленоразделността вече си е направо шик в България.

Част от телевизиите и радиостанциите охотно връчват микрофони на откровено неграмотни хора, които занимават обществеността с отчайващо банални съобщения из всекидневието си, формулирани на някакво стържещо, препънато, малокръвно и просташко подобие на български език. Затова пък са изключително спонтанни и естествени, тези нови герои в българския Пантеон – факт, който явно масово се харесва. И понеже днес (не само в България) всяка мода идва отдолу, а не отгоре, езиковата мода също върви по петите на все по-необразованото и езиково недъгаво мнозинство. Чиито кумири, прочее, естествено са не авторите на дебели книги, а хората с дебели портфейли или бицепси. Макар че

това явление не е уникално българско.

Та нали и рап-модата със смъкнатите панталони, бандитската лексика, златните ланци и прочие атрибути, тръгна преди години не от другаде, а от затворите в САЩ.

Естествено, никой не може от днес за утре да научи един нов бизнесмен или дори министър (за обикновените апаши дори не говорим) да си служи с богат и точен български език. Но поне медиите и лавинообразно набъбващата интернет-публичност в България са длъжни да поддържат поне минимално равнище на грамотност и езикова култура. Защото ерозията на езика, ще ви го каже всеки специалист, е сигнал за ерозия на мисленето и в крайна сметка на цялото общество.