Roma D Bildung

За синти в Германия се споменава за първи път още през 1407 година, а ромите се преселват в тогавашната Германска империя към края на 19 век. В наши дни те са с по два "родни езика" - в семействата се говори и романес, и немски. С четенето, писането и литературния език обаче нещата хич не стоят добре.

Синтите и ромите са признати за национални малцинства - статут, който не само ги отличава от мигрантите в Германия, но им осигурява и специални права. Тези гаранции обаче не променят нищо по отношение на социалното им положение. В сферата на образованието и по отношение на шансовете за професионална реализация тези германски граждани изостават далеч от средностатистическите показатели.

"Ето защо реших да направя проучване за образованието на германските синти и роми, които са германски граждани и въпреки това в наши дни живеят в условията на значителни дефицити по отношение на образованието. Ситуацията е обусловена не от правния им статус, а преди всичко от сегрегационните механизми на обществото" - казва Даниел Щраус, председател на Съюза на синтите и ромите в Баден-Вюртемберг.

Срамни цифри

Проучването на Щраус е резултат от 4-годишен труд. В момента се раздава на образователните министерства на германските федерални провинции. Изследването съдържа цифри, които са срамни за Германия и които мнозина политици все още не възприемат като реалност. Например, че около 14 процента от представителите на синтите и ромите до 25-годишна възраст никога не са посещавали основно училище. Докато средно за Германия същият този процент е 1%.

Има обаче и още по-срамна цифра: 44 на сто от анкетираните са посещавали училище, но са го напуснали без да са завършили каквато и да бил степен на образование. За цялото население тази цифра е 7,5 на сто. В крайна сметка това води до трайна безработица сред синтите и ромите.

Корените на проблема

Причините за неприемливата ситуация с образованието на малцинството са няколко. От една страна - споменатата от Даниел Щраус сегрегация, т.е. дискриминацията от страна на други групи от населението. Има обаче и исторически причини: в продължение на много поколения синтите и ромите не са имали достъп до образование. Училищното образование и професионална квалификация не са били сред основните ценности. По време на националсоциалистическия режим децата от тези семейства систематично са били изключвани от училище. Или по-директно - на синтите и ромите е било забранено да посещават училищата, от които в много случаи са били извеждани насилствено, нерядко за да бъдат откарани в нацистките лагери на смъртта.

След Втората световна война децата на синтите и ромите отново могат да ходят на училище, но често учителите игнорират факта, че е имало изключвания и интернирания. За разлика от други преследвани по времета на нацизма малцинства, синтите и ромите не са признати за жертви веднага след войната, а едва 4 десетилетия по-късно.

По официални данни в Германия живеят около 70 хиляди синти и роми. Според съюзите им те са дори около 120 хиляди. Следвоенното германско общество е длъжник на това малцинство, спрямо което са били допуснати много грешки, които тепърва предстои да бъдат оценявани критично. Става дума за интеграцията на една група от населението със законни претенции за собствена култура и собствен език. Засега обаче проектите за ограмотяване са крайно малко.