Германия и Афганистан

Меркел залага на една превантивна стратегия. Целта й е да намали натиска върху германското правителство, като на предстоящата среща на високо равнище на НАТО в латвийската столица сама разстави акцентите в дебата около положението в Афганистан.

Напоследък специално САЩ, Канада и Англия критикуват остро отказа на Берлин да изпрати свои войници от сигурния Север на Афганистан в помощ на съюзниците си, воюващи срещу талибаните в Юга. Въпреки това германците изобщо не желаят да бъдат поставени на скамейката на обвиняемите в Рига. Меркел иска да измести фокуса на дебата от чисто военните аспекти на борбата против бунтовниците върху необходимостта от нова военно-политическа концепция. “Ние искаме нашият съюз, НАТО, да постигне успех в Афганистан”, подчерта тя. Затова била необходима нова цялостна стратегия, включваща както военна сила, така и политически решения.

Според Берлин необходими са най-вече усилия за възстановяването на Афганистан, за да се допринесе за стабилизирането на страната. В това отношение Германия е готова да се включи в мирни проекти и в афганистанския Юг. В един аспект обаче ръцете на правителството са вързани във вътрешнополитическо отношение: 82 процента от германците са против участието на Бундесвера в бойни действия. Така че изпращането на германски войници на фронта си остава табу и никакъв международен натиск не е в състояние да промени позицията на Берлин.

В средите на германското правителство се признава, че с масирани бойни сили може да се постигне победа над талибаните. Но цената за това щели да бъдат жертвите сред мирното население – което щяло да настрои хората още повече срещу чуждестранните войници и в перспектива да подкопае стабилността на страната. Освен това в Берлин се питат дали президентът Карзай трябва да остане единственият партньор за преговори в Афганистан или не би трябвало да се потърси пряко и сътрудничеството на местните племенни вождове.

Стабилизирането на Афганистан е тест за дееспособността на НАТО. Но вероятно и в Рига едва ли ще бъде засегната същинската причина за влошаването на обстановката в района на Хиндукуш. Проблемът се нарича Пакистан. Познавачите на региона казват, че рязкото засилване на международния натиск върху Пакистан е единственият начин да се избегне поражението на Запада. Защото тъкмо от пакистанска територия, по-конкретно от граничния град Куета, се направлява бунтът на талибаните. Това че пакистанското правителство на уж прозападния генерал Мушараф изобщо не се и опитва да смаже командната структура на талибаните е съществената причина на успеха на последните в Афганистан.