Deutschland Rassismus

Д-р Хендрик Кремер е научен работник в Германския институт за човешки права. Във връзка с излизащата в понеделник (30.8.) на германския книжен пазар книга на Тило Сарацин, Кремер пише следното:

От известно време Тило Сарацин си е поставил задачата да оценява обществото в Германия по образеца: "ние" и "другите". Сред "другите" Сарацин различава подгрупи като "турци", "араби" или по избор "мюсюлмански мигранти", като твърде пренебрежително приписва на членовете на тези подгрупи определени отрицателни качества.

Съвременните форми на расизма

При това Сарацин отхвърля упрека, че това са расистки структури на мислене. Същевременно той прибягва до стилистично средство, което не е необичайно за разпространението на именно такъв род мисловни структури. Той се оплаква от бариерите на политическата коректност, за да предприеме същевременно вербални расистки атаки.

В Германия с понятието расизъм често се асоциират престъпленията на националсоциализма срещу човечеството. За расизъм често се говори само тогава, когато става дума за политически организирани десни екстремисти. Употребата на понятия като "ксенофобия" и "омраза към чужденци" в съдебни процеси води до това, че в анализа на наказуема проява на насилие прокурори или съдии говорят за "ксенофобски" мотиви. Посредством езика жертвата на физическо насилие е подложена на изолиране с трайни последици. Този пример показва, че Германия все още не се замисля достатъчно добре върху проблемите на расизма и съвременните му форми на проявление.

Друга последица от стесненото разбиране за расизма е, че на делничните прояви на расизъм, които не са свързани с насилие и структурна дискриминация, да кажем в сферата на образованието или на трудовия пазар, не се обръща достатъчно внимание. Че в Германия преобладава твърде тясно разбиране за расизма, беше критикувано през последните години от редица международни комиси за борба срещу расизма. През 2008 г. например, комисията на ООН за борба срещу расизма препоръча на Германия понятието за расизъм да бъде разширено, както и да бъдат разширени мерките за борба срещу расизма.

Политиката поставя мащабите

В тази насока все пак се забелязват първи стъпки. В плана си за действие в борбата срещу расизма, приет през октомври 2008 г., германското правителство посочи, че и извън дясноекстремисткия лагер се срещат расистки предубеждения и стереотипи и че борбата срещу расизма не се изчерпва с борбата срещу десния екстремизъм, а трябва да обхване цялото общество.

Не само в Германия расистките модели на аргументация все повече се базират на разграничавания от рода на различни "култури", "нации", "етнически групи" или религиозна принадлежност. Какви измерения ще възприемат дискриминацията и расизма в дадено общество зависи в крайна сметка от убежденията и нагласата на неговите членове. И в това отношение на политиката, държавата и нейните институции се пада изключително важната функция да поставя мащабите.