Германия ликува, Америка е слисана
9 октомври 2009На телефонното позвъняване от Стокхолм Херта Мюлер реагира с "щастлив смях", съобщи постоянният секретар на Нобеловия комитет Петер Енглунд: "Тя просто онемя. Но обеща, че до връчването на наградата през декември ще си възвърне словото." Първите думи на Херта Мюлер пред медиите след официалното оповестяване на отличието й бяха: "Изненадана съм и все още не мога да повярвам. Това е много хубаво. Но и не променя нищо за мен. Моята сърцевина е писането."
Американските медии - сдържани
"Herta who?" - под това заглавие американското списание Entertainment Weekly писа в онлайн-изданието си: "Още един странен победител в надпреварата за "Нобел". Уф!" По-сдържано изрази слисването си New York Times, като изтъкна, че само четири от книгите на родената в Румъния германска писателка са преведени на английски език. С други думи, Херта Мюлер е слабо позната в САЩ и на този фон скептицизмът към награждаването й едва ли е необясним. Издателката Сара Берчъл от Metropolitan Books посочи, че в САЩ са публикувани положителни рецензии за книги на Херта Мюлер, но американските й читатели се броят на пръсти. Сдържаната реакция на американските медии явно е свързана и с разочаровани очаквания - от години и читатели, и специалисти в САЩ се надяват, че престижното отличие най-после ще бъде присъдено на американски автор - било на почти перманентния кандидат за него Филип Рот, било на Томас Пинчън, Дон ДеЛило или Джойс Каръл Оутс.
Поредната изненада
Изборът на Шведската Кралска академия този път не е оспорван, но пък за пореден път опровергава очакванията. Прогнозираше се, че след дългата поредица от европейски автори сега идва ред на американски, африкански или източен писател. Вместо това "Нобелът" за литература отново остана в Европа. Нищо чудно, че тук разочарованите от избора са само неколцина. Нацупено реагира маститият германски критик Марсел-Райх Раницки, който заяви, че не искал да говори за Херта Мюлер - очевидно, защото предпочита да говори за любимия си Филип Рот, който и този път се размина с Нобеловата награда.
Според наблюдателите решението на Шведската академия е литературно много убедително и същевременно политически оцветено. То се вписва в линията на Нобеловата награда, присъдена на австрийската писателка Eлфриде Йелинек през 2004 г. Точно като при Йелинек изборът на Херта Мюлер показва смелост и политически усет към една авторка със силен опозиционен дух. Не е случайно, вероятно, и това, че двадесет години след падането на Берлинската стена и комунистическите режими в Източна Европа отличието се присъжда на една жена, дошла от Изток, на една авторка, която е силно ангажирана политически. Творчеството на Херта Мюлер е фокусирано върху сталинистка Румъния, върху разобличаването на тоталитаризма и това му придава забележителна цялостност.
"Добър знак"
Гюнтер Грас, Нобелов лауреат за 1999 г. е "впечатлен и много щастлив" за Херта Мюлер. Не само колеги, критици, интелектуалци особено в Германия, но и в останала Европа възторжено приветстваха новата лауреатка. Германският президент Хорст Кьолер заяви, че отличаването й е "добър знак". Канцлерката Ангела Меркел отбеляза, че наградата "е повече от заслужена" и творчеството на Херта Мюлер е вълнуващо свидетелство за времето на диктатурата и страха, но същевременно и за невероятна човешка смелост.
Автор: Бисерка Рачева Редактор: Благородна Григорова