Германия си остава такава. Каква?
Нали ги знаете - онези фрази, които служат за успокояване? Например "Всичко ще бъде наред". Изречение, което внушава увереност в бъдещето. Просто така, без да се обяснява защо. "Германия ще си остане Германия." И това е подобно успокоително хапче, което ни освобождава от страховете и отпуска нервите ни. Нима всички ние не изпитахме приятно облекчение, когато Ангела Меркел произнесе в Бундестага това простичко изречение? Посланието е ясно: тази страна няма да се промени дотам, че да се чувстваме чужди в нея. Почти независимо от това колко бежанци ще дойдат още.
Да, в момента Германия се променя. Точно за това става дума. И мнозина се боят от тази промяна. Нима обаче тази страна не се променя непрекъснато? Променя се, и още как! За последен път през 1989. Нека да си припомним апокалиптичните сценарии, които тогава излязоха на дневен ред: уголемената Германия отново щяла да се почувства като Велика Германия, а Изтокът щял да съсипе благоденствието на Запада. Тогава най-вече хора с леви убеждения като Оскар Лафонтен и Гюнтер Грас подклаждаха опасенията на скептиците. От тяхна гледна точка всичко трябваше да си остане по старому: разделена Германия.
В Германия винаги са пристигали чужденци
А как само се промени (Западна) Германия през 1960-те и 1970-те години, когато пристигнаха гастарбайтерите! Ние ги молехме на колене да дойдат: всички онези италианци и португалци и най-вече турците и кюрдите (мюсюлмани!), за да поемат работата, която вече нито един германец не искаше да върши. И тогава си мислехме, че това ще е временно. Никой не говореше за оставане. Но те все пак останаха. Това съсипа ли републиката?
Да не говорим пък за стотиците хиляди поляци, които през 19-ти век напуснаха угарите си в Източна Европа, за да дойдат да копаят въглища в Гелзенкирхен или Херне. И това беше историческа промяна, която преобърна германското общество (или поне Рурската област): дълбока промяна, която беше за добро, както е известно днес.
Нека да споменем и многобройните бавни и невидими промени в обществото, за които никой не говори, просто защото не са свързани с някакво събитие или политическо решение. Например: как интернет промени изцяло традиционната търговия в малките градове и в отдалечените райони. Къде изчезнаха селските магазинчета? Днес на село живеят сякаш само възрастни хора. В същото време във всяко второ село изникнаха "клубове за масажи" и "суинг клубове" – и това не тревожи никого. А в черквите, които само допреди 50 години мобилизираха хората, днес влизат само малцина, независимо от високопарните приказки за западните християнски ценности.
С други думи: промяната е нещо обичайно, но въпреки това с нея се злоупотребява, за да бъдат насаждани страхове у хората. И това го виждаме даже не толкова на политическата сцена, колкото на работното си място. Все повече хора на възраст между 40 и 55 години се тревожат от увеличаващото се темпо и от непрестанните "оптимизации" в офиса или в цеха. Всичко това не само им разваля настроението – то направо ги поболява.
Застоят (често) е вреден
Германия непрекъснато се обновява и преоткрива – това е червената нишка в нашия живот. В живота на отделния човек, на отделната фирма, на отделната община, на християнските църкви, на държавата. Сега бежанците просто допълнително подклаждат тези и без това налични дифузни страхове. Но не новопристигналите са виновни за това, че някои се чувстват чужди в собствената си страна. Това неприятно усещане е доста по-старо, а в момента просто се сгъстява, защото една част от нашето общество смята, че най-после е открила образа на врага.
Това е моментната снимка на Германия. Всъщност промените, които започнаха тук от лятото на 2015 година, са задача за цели поколения, а не за един правителствен мандат. Ако с изречението си "Германия ще си остане Германия" Ангела Меркел иска да каже, че ние, германците, сме преживели какви ли не промени и винаги сме се справяли, тогава трябва да се съгласим с нея: нашата страна ще продължи да се развива динамично, защото застоят (често) е вреден.