Германия 2015: пробуждането на посредническата сила

Криза № 1- Източна Украйна през февруари

Преговорите в Минск траят близо 17 часа. Накрая е постигнато споразумение, от което всички са недоволни. В същото време обаче в Източна Украйна се надига войната между Киев и сепаратистите, поддържани от Русия. Германската канцлерка и френският президент се опитват да убедят руския и украинския президент за приемането на план, който да доведе до някакво решение на кризата. Споразумението от Минск продължава да не се спазва, примирието - също. Въпреки това външните министри на Германия, Франция, Русия и Украйна се срещат периодично и обсъждат следващите малки стъпки. Същевременно на германците се удава да засилят европейските санкции срещу Русия против интересите на някои европейци и представители на германската икономика.

Криза № 2- Гърция през юли

В нощта на 13 юли отново изпъкна едно от особените качества на германската външна политика - издръжливостта. Ангела Меркел отново преговаря цели 17 часа. И третият помощен пакет за Гърция е договорен. Избраното през януари ляво гръцко правителство се опитва месеци наред да се измъкне от изискванията на европейските кредитори с изпитаното средство на разцеплението. Гръцкото правителство обявява германците за "плашило" и същевременно търси съюзници сред другите южноевропейски страни. И отново германската външна политика демонстрира още едно свое качество. Тя може и да обединява. Ангела Меркел и Франсоа Оланд демонстрират европейското единство по време на съвместната си визита в Атина. След гласуването на споразумението през юли няма въодушевление, а по-скоро умора и облекчение. Защото това е поредният епизод от гръцката драма. Сериалът продължава със следващия епизод.

Краят на една криза - Иран през юли

След 12 години на преговори, един заключителен преговорен маратон от 14 дена и постоянно отлагане на сроковете, на 14 юли във Виена е постигнато ядреното споразумение за иранската ядрена програма. Никоя друга страна по света не е подложена на толкова строг контрол. Ядрените дейности на Иран ще бъдат контролирани в продължение на 25 години. Обогатяването на уран и развойната дейност ще бъдат силно ограничени. В замяна на това, Западът отменя икономическите санкции срещу Техеран, но може да ги наложи по всяко време, ако Иран наруши споразумението. И тук Германия изигра главната роля на посредник. Иран има доверие на германците, въпреки че те стоят твърдо на страната на Израел. Проявявайки готовност да понесе загуби за собствената икономика от дългогодишните санкции, германците засилиха същевременно доверието и на другата страна - петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.

Голямата криза - Сирия и бежанците в късното лято

Продължаващата над четири години гражданска война в Сирия засегна Европа и особено много Германия. Милиони сирийци бягат от терора на режима на Асад и ИД. Първоначално намират убежище в съседните държави. През лятото бежанците поемат на Север. Германия минава за обетованата земя, особено след като отвори границите си за бежанци от войната. Повечето други европейци не одобряват това решение. Под натиска на бежанската вълна и растящия терор на ислямистките милиции на ИД, на 30 октомври във Виена се събират всички ключови актьори, за да обсъдят политически план за Сирия. На масата за преговори са и Саудитска Арабия, и Иран. Те са заклети врагове, но германският външен министър все пак успява да ги склони на отстъпки: две седмици преди разговорите във Виена Франк-Валтер Щайнмайер посещава двете държави и води политически разговори. Паралелно с дипломацията настъпва нов развой на ситуацията: в сирийското въздушно пространство става тясно. След терористичните атентати в Париж на 13 ноември французи и британци също извършват въздушни удари срещу ИД, подпомагани от германски разузнавателни самолети.

Дълготрайните кризи

Европейската солидарност буксува. Германия е заобиколена от страни, в които избирателите се насочват масово в посока на ренационализиране и капсулиране. Според последните допитвания, Великобритания може да напусне ЕС. Германската външна политика се опитва да предотврати т.нар. Brexit. Федералната канцлерка се срещна през тази година четири пъти с британския премиер, без да броим разговорите в кулоарите на срещите на върха. Трансатлантическите отношения също се раздалечават, особено в подхода към Китай. Германците гледат на Китай през призмата на търговско-политическите отношения, перспективата на САЩ е белязана от конфликтен и военен аспект . Вечните владетели и корупцията застрашават да задушат всички шансове на черния континент. При това не само в Бурунди. През 2015 година германският външен министър предприе осем пътувания в африкански държави.

През 2015 година Франк-Валтер Щайнмайер е посетил общо 65 държави. Дали обаче зад тези визити се крие голяма стратегия? Не, голяма външнополитическа стратегия няма, освен ако постоянните усилия на страната да посредничи и да не се отказва не се зачетат като такава.