Германки на джихад в Сирия

Забулени жени с автомати в ръка - подобни кадри, публикувани във вестници или социални мрежи, привличат вниманието на читателите и юзърите. "Хората някак се възхищават на тези джихадистки", казва Гидо Щайнберг, експерт по ислям от германската фондация "Наука и политика".

Този феномен не е нов. През годините подобни кадри ни достигаха от Палестина, Ирак и Чечения, където жени извършваха самоубийствени атентати. Рита Бройер от Федералната служба за защита на конституцията казва, че ислямистите се стремят към този ефект, защото той насочва медийното внимание върху тяхното дело.

Колко са жените на фронта?

По данни на Службата за защита на конституцията, понастоящем срещу режима на Асад в Сирия се бият 300 германци. Сред тях има вероятно около 40 жени. Точни цифри обаче все още няма, защото не всички жени, които заминават за Сирия, се включват в редиците на бунтовниците, а и някои се връщат твърде бързо в Германия или пък, установили се вече в Сирия, не отиват на фронта.

Това, което прави впечатление на наблюдателите, е, че много от джихадистките са съвсем млади. Неотдавна на бял свят излезе случаят с 15-годишната гимназистка от Констанц, която през 2013-та година заминала през Турция за Сирия. По интернет тя разпространява свои снимки с оръжие в ръка и призовава и други жени да се включат в джихада. Експертът по терористичните въпроси на телевизия АРД Холгер Шмид смята, че с този случай феноменът "джихадистки" придобива нови измерения. "Доколкото ми е известно, това е най-младата германка, отишла в кризисен регион. Според нейните изявления, тя очевидно е готова да действа активно и в Германия", казва той.

"Към темата за джихадистките трябва да са подхожда много внимателно, дори и когато снимките изобразяват бойни действия", казва Гидо Щайнберг. "На първо място тези кадри говорят за това, че жените с удоволствие се снимат с оръжие в ръка. Досега обаче няма неоспорими доказателства, че германки участват активно в бойните действия в Сирия", казва той и добавя, че все още няма и доказателства за това, че германки са свързани със самоубийствени атентати. "Този феномен се ограничава до Ирак и Палестина. В Сирия не сме наблюдавали подобни случаи", казва експертът.

Възможно е да се стигне и дотам, но религиозните и обществени бариери за участие на жени в бойни действия са твърде високи. Много ислямски бойци отхвърлят участието на жените на фронта. "В много пропагандни видеопослания ислямистите призовават жените и децата да дойдат в районите на бойните действия, но на първо място като морална и практическа подкрепа за мъжете бойци", подчертава Гидо Щайнберг.

Някои експерти обаче твърдят, че е въпрос на време жените да се включат активно в бойни действия и самоубийствени атентати в Сирия. В повечето известни случаи жените се присъединяват към военизираните групировки от лични мотиви. "Един от мотивите е отмъщение за смъртта на съпруга или някой близък роднина. Този феномен се забелязва най-отчетливо в Ирак, Палестина или в граничния регион между Афганистан и Пакистан. Подобни примери са ни познати и от Чечения, където "черните вдовици" искаха да отмъстят за смъртта на мъжете си в борбата срещу руските войски чрез редица самоубийствени атентати", казва Рита Бройер. Друг мотив за самоубийствен атентат в името на исляма може да бъде опитът за изкупуване на грехове. Често става дума за сексуални преживявания, които според Корана са грях. Експертите са единодушни, че повечето жени, които се радикализират, са психически лабилни и лесно манипулируеми.

От какво се страхува Германия?

Федералната служба за защита на конституцията се опасява, че завръщащите се джихадисти и джихадистки могат да създадат проблеми и в Германия. Възможно е да планират атентати в родината си. "Службата за защита на конституцията е изправена пред сериозната задача да наблюдава завръщащите се джихадисти и да предотврати извършването на евентуални престъпления в страната", казва експертът по тероризма на АРД Холгер Шмид. "Още по-важно е хората тук да бъдат предпазени от радикализиране", допълва той.

Случаят с 15-годишната Сара от Констанц трябва да служи като предупредителен сигнал. "Човек трудно може да си представи, че околните нищо не са забелязали. В такива случаи би трябвало да се намесят родителите, приятелите, училището, възпитателите. Ако трябва, да бъде потърсена и помощта на социалните служби и службите за сигурност", казва Холгер Шмид.