Германска треска

Вървя по снега и си мисля: какво може да накара някого да излезе да бяга 15 километра в такъв ден? Неделя, часът е 10:30 и на стадион Вилмерсдорф в Берлин термометрите показват минус 6 градуса. Облякла съм възможно най-дебелите си пуловери и се чувствам като ескимос. До мен, с крещящо жълт спортен сак в ръка, бодро крачи Хайо Шумахер. Той е на 44 години, спортен тип, журналист и публицист и е един от най-известните хоби-джогъри в Германия.

Познат е под псевдонима Ахим Ахилес, с който пише сатирична колонка в германското списание "Шпигел" за джогъри и любители на други спортове. Неговото мото е: бягай, страдай, смей се, живей. Моята задача: да присъствам на зимно състезание на стадион Вилмерсдорф. А неговата задача е да ми разкрие каква е тайната на треската "джогинг", обзела германците.

Луди глави

"Искам само да стигна до целта. Студено е, слънчево е, приятно е. Тук са се събрали само истински бегачи. Иначе на подобни състезания се срещат хора, които бягат само за хоби, по-дебелички, по-набити... А днес виждам, че това са луди глави. Щом при такова време - при минус 6 градуса, идваш да тичаш 15 километра, то тогава наистина го мислиш сериозно."

Луди глави. Хайо Шумахер го каза, не аз. Признава, че и той е от тяхната група. Всъщност това били особен сорт хора. 130 представители на този сорт са се записали за участие в състезанието. Те правят загрявка и постепенно се нареждат на стартовата линия. Както вече споменах - днес е неделя и температурата е минус 6 градуса.

"Е и? Аз тичам през цялата година. През зимата също. Интересно да е видиш колко ще успееш да пробягаш, колко е хлъзгаво... Към бягането се пристрастяваш. Признавам, че не мога без него", казва Гюнтер Кнефел от Берлинския клуб на "Лисиците от Райникендорф". Повечето хора, които тичат през свободното си време, членуват в клубове. Според информация на Германския съюз по лека атлетика в страната има над 3 800 организирани състезания годишно. Онова, което на мен ми изглежда като висша форма на презрение към самия себе си и на мазохизъм, за германците е: "Хоби. Човек се чувства по-добре. Бягането е вид превантивна мярка", казва една жена, а мъжът до нея допълва: "Щастие, удоволствие, разпускане. Джогингът е гениален."

Групата стартира. И тъй като при подобни състезания е важно да прецениш дали си в достатъчно добра форма, за да участваш, аз решавам да пропусна бягането този път и се отправям директно към целта, за да изчакам финалистите. Победителят финишира след 51 минути и 52 секунди. Участниците изглеждат уморени, но доволни. Хайо Шумахер също стига до целта, но едва 77-и. На въпроса защо е избрал бягането за хоби, той отговаря с известна самоирония.

Бягането - спорт и за недодялани

"Нямам достатъчно талант за друг вид спорт. Китайците например са добри в леката атлетика, латиноамериканците във футбола, защото са елегантни и сръчни. А ние германците сме малко тромави и недодялани. Ето защо си мисля, че бягането е единственият вид спорт, за който сме годни. То е за всеки, който има два крака и те функционират нармално."

Но не всеки, който бяга, е истински бегач, обяснява Хайо Шумахер. Според него за спортно постижение трябва да се говори само в случай, че някой може да пробяга 10 километра за по-малко от 40 минути. Иначе става дума за джогър. Сега вече разбирам защо през цялото време състезателите на стадион Вилмерсдорф постоянно обсъждат времето за пробег. Бягането е неизменна част от седмичния им план. За Хайо Шумахер също.

"Имам нужда от него, за да се чувствам добре. Докато тичам разсъждавам върху много неща, ако съм сам. Понякога се уговарям и с приятели", разказва Хайо. Няколко пъти вече е участвал и в маратон. "Един мъж трябва да направи задължително няколко неща в живота си: да построи къща, да създаде син, да посади едно дърво, да напише книга... и да пробяга един маратон."

Бягай, страдай, смей се, живей: това е мотото на Ахим Ахилес. От цялото мото в главата ми се запечатва само една дума: страдай. Но най-вероятно това се дължи на минусовите температури.