Германските имена - само за германци!

Искането на азербайджанското семейство да получи германско име било отправено поради опасения от евентуална дискриминация поради чужда етническа и религиозна принадлежност. Съдът се съгласил, че подобна неравнопоставеност не е изключена, но същевременно отказал да удовлетвори искането - с аргумента, че именното право няма за задача да решава подобни обществени проблеми.

Откъснато от действителността

Актуалното съдебно решение фатално напомня за именната политика от 19 век. В монографията си "Името като стигма" Диц Беринг пише, че мнозина евреи, приели християнската вяра, искали да се откажат от еврейските си имена, за да не бъдат дискриминирани. Съдебни и други институции в тогавашна Германия обаче им отказвали това, заявявайки открито, че "евреи нямат право да се домогват до чисто германски имена". А онези, които все пак успявали някак да си променят имената, били принуждавани при националсоциалистическия режим да стават отново "Моше" или "Сара", за да не бъдат недосегаеми за дискриминационните закони.

Позицията на съдиите от Гьотинген говори и за истинско игнориране на днешните реалности в Германия. Тъй като няма по-висш израз на желанието за интеграция на човек, приел германското гражданство, от това да пожелае да си промени името.

В Америка можеш да се наречеш, както поискаш

Страни, в които интеграцията на чужденците функционира значително по-добре, отколкото в Германия, окуражават имиграните да си променят имената. Който става американски гражданин, например, неизменно отговаря на въпроса дали не желае в бъдеще да носи друго име. От векове насам Мюлер се превръща в Милър, а Айзенхауер - в Айзенхауър. Който пожелае, може да получи и изцяло ново фамилно име - много по-лесно, отколкото в Германия.

Именното право в САЩ отразява откритостта на обществото. Всеки гражданин на Щатите има право да дава на децата си комични имена, а и да променя своята фамилия така, както намери за добре. Държавните власти не се смятат длъжни да попречат на зрели граждани да се излагат чрез какви ли не абсурдни имена.

Фриц Мюлер може да си само по рождение!

В Германия обаче явно гледат на името като на "съдба", която не подлежи на промяна. Въпросът кой има право да бъде германец явно все още се възприема като "генетичен". Фриц Мюлер може да си само по рождение. Затова и е по-лесно да получиш германски паспорт или да играеш в германския национален отбор по футбол, отколкото да получиш немско име.

АГ, ДПА, ДВ, Б. Узунова, Редактор: Б. Михайлова