Германските поуки
1 септември 2014На този ден преди 75 години започва Втората световна война. Германия, "Третият райх" напада Полша и въвлича целия свят във война. Шест години бушува войната в Европа, Африка, в Близкия изток и в Тихоокеанския регион, където Япония също подпалва война. Във Втората световна война са въвлечени 60 държави и 110 милиона души. Жертвите в края на войната са между 60 и 70 милиона. Шест милиона европейски евреи са унищожени в Холокоста. Европа е опустошена. Милиони са прокудени или депортирани. За първи и засега последен път са употребени и ядрени оръжия. В Хирошима и Нагазаки.
За разлика от историческия дебат около Първата световна война, днес няма ни най-малко съмнение кой носи вината за Втората световна война. Германия искаше тази война и я подпали. В края на войната Германия е не само победена, но и разрушена. Страната носи клеймото на престъплението на хилядолетието - Холокоста. Във войната загиват над девет милиона германци, от които над два милиона цивилни граждани. Германските градове са разрушени от бомбардировките на съюзническите войски. Германия е разделена на две. Прокудени са 12 милиона германци. Страната е опустошена и е в развалини.
Никога вече солови акции
След войната западната част на Германия започва постепенно да се съвзема. Първо икономически, а впоследствие и политически. По време на Студената война Федералната република става част от Запада. Включително във военно отношение, защото тя става съюзник в НАТО. Федерална Република Германия е един от основателите на Европейската икономическа общност, основното ядро на днешния ЕС. Федералната република си извади първата принципна поука от Втората световна война. Тя искаше да бъде европейска Германия, да бъде партньор на демокрациите. И търсеше съюзници в Европа и отвъд Атлантическия океан в САЩ. Политическите солови акции бяха табу.
Германия си извади и още една много важна поука от Втората световна война. Тя каза: "Не на войната!", "Не на нов ад на земята!" Германците посрещаха извънредно скептично или дори отхвърляха членството в НАТО, ремилитаризацията и по-сетнешното превъоръжаване в рамките на Алианса. И днес, 25 години след Германското обединение голямото мнозинство от германците отхвърлят категорично войната - включително като крайно средство на политиката. Винаги, когато някое германско правителство трябва да се ангажира военно на страната на съзниците, било то в Косово или Афганистан, в страната избухва оспорван дебат и подобни военни намеси почти никога не намират одобрение сред германския народ.
Народът е уморен от войни
Ето защо е изумително, че преди няколко години Германия премахна наборната военна служба (по-скоро по финансови, отколкото по стратегически съображения) и започна да изгражда професионална армия. Федералното правителство обяви и целта. Германия трябва да може да участва във военни операции като партньор наравно с другите съюзници. Именно тези военни операции и стратегически съображения обаче са повече от оспорвани и на практика могат да бъдат прокарани само без съгласието на народа. По този начин втората голяма поука: "Никога вече война" доведе до една германска лъжа.
Винаги, когато се изисква участието на Германия във военни операции, политиците подчертават хуманитарните аспекти или предупреждават за опасността от геноцид, за да могат по някакъв начин да убедят и германския народ. В повечето случаи без успех. Преди 75 години избухна Втората световна война. Днес Германия е икономически гигант и е на път да стане глобален политически актьор. Германците обаче се чувстват неловко в тази роля. Те биха предпочели да бъдат една "зелена Швейцария". Но тези времена отминаха бъзвъзвратно. От Германия се очаква политическо лидерство в съюза, съответен военен принос и същевременно скромна външна изява. А това отговаря на третата поука за германците. Те вече не желаят самохвалебствени, тиранични изяви.