Германският генерал майор Роланд Катер ще поеме камандването на корпуса на НАТО В Косово Кейфор от първи септември

кова по-трудна е задачата на войските на НАТО, които от 7 години насам се грижат за сигурността и реда в региона. От първи септември КЕЙФОР ще бъде за трети път оглавен от германски командир – генерал майор Роланд Катер:

“Завръщам се в родината” – казва 57-годишният офицер, родом от Хановер и посочва картината на стената: един стар мост от османско време и много джамии на хълма на заден план. Това е центърът на Призрен, където Роланд Катер придобива първи опит в Косово още през 1999 и 2000 г.

“Да, това ми повлияя много силно. Беше втората ми командировка. Бях първо в Босна и Херцеговина 1996, после отидох в Косово като командир на многонационалната бригада “Юг” Рядко някога преди бях виждам толкова мъки и мизерия, но видях също така, как може да се помогне на хората със съвсем прости средства”.

На досегашната си длъжност като командващ 13-та бронепехотна дивизия в Лайпциг, където се подгатвят повечето задгранични мисии на Бундесвера, Катер на няколко пъти посещава Косово. Сянка плъзво по лицето му, когато заговаря за маретниските безредици 2004 г, когато бяха подпалени сръбски манастири и църкви.:

“...където за съжаление бе разрушено много от онова, за което бях там през 1999 г. Разрушено бе онова, което моите войници охраняваха 1999 и 200 г. Много съжалявам за това и това е много тъжно”.

От 1-ви септември задачата на генерала ще се състои именно в пердотвратяването на подобни изблици на насилие. Няма да е лесно, защото германският генерал-майор ще командва 17-хилядната войска във фаза, в която се очаква решението за окончателни ястатут на неселенета предимно с албанци провинция на бивша Югославия. Той вазнамерява да бъде дружелюбоен, но строг. Опъжието винаги трябва да бъде най-последното средство, подчертава професионалният военен с дългогодишен стаж. Генерал майор Катер иска да даде и свой принос за помирението между различните етноси. Знае обаче, че в това отношение процесите се развиват много бавно:

“Тогава, 1999 г., трябваше да проумея, че там, на Балканите, се сблъскваме със съвършено различна структура, там има големи фамилии, кланове и мисля, че донякъде омразата се породила от това, че всеки клан е бил засегнат по някакъв начин, все едно как. Тази омраза трябва да отмре”.

Ето защо бъдещият командващ на състоящия се от членове на 35 нации военен корпус иска да насочи вниманието си предимно към следващото поколение и усилено да поощрява досегашните проекти в рамките цивилно-военното сътрудничество.

“Още тогава започнах с това. Сега ще го продължа. Да заработват детски градини, да се изграждат детски граниди, да се изграждат училища, да се осигури на децата редовно всекидневие, да им се даде възможност редовно да посещават училище. Образованието е особено важно. Бихме искали през цялото време, таза омраза, нека се надяваме, да можем да я премахнем.”

В обикновена тетрадка голям формат на масата му са изброени поименно ръководните представители на косоварския политически и административен живот. Много от лицата са му познати от първия престой там. С пъргаво движение изважда една книга от библиотеката, показва фотосите от планинския пейзаж на балканската страна и признава, че част от сърцето му е останала там, защото Косово е толкова прекрасна страна, за която си струва да се направи нещо. Когато след една година роланд Катер отново напусне Косово, той се надява въпросът за статутa да е мирно разрешен и също така:

“... да мога да отпътувам към дома след една година с усещането, че нещо съм раздвижил тук, че нещо съм допринесъл за още един европейски съсед, дружелюбен съсед и приятел. Тази е моята цел”.