Германски експерт: "Путин не се страхува от НАТО"

Подсказва ли мащабът на руското нападение над Украйна, че операцията е била планирана от месеци?

Г. Гресел: Актуалните събития потвърждават, че всичко е било планирано отдавна. Потвърждават се и предположенията на разузнавателните служби за наложилото се у руските сили за сигурност убеждение, че „проблемът" Украйна трябва да бъде решен по военен път. Опитът на Запада да се справи с този въпрос чрез дипломатически и икономически средства се провали. Имам чувството, че руската страна никога не се е отнасяла към разговорите сериозно, а отправените от нея прекомерни изисквания са били само средство да занимава Запада и да намери основание за война.

Руската армия сериозно превъзхожда украинската. Според Вас докъде би могла да стигне?

Г. Гресел: Путин формулира целта на войната в речта си от 21-и февруари и в декларацията, с която обяви войната. Това е унищожението на Украйна като народ и като културна идентичност. Тази цел би могла да бъде постигната само с окупация най-малкото на големи части от Украйна и на важните градове. Минималната версия би била окупация на Украйна до Днепър. Но аз се опасявам, че атаката ще отиде и по-нататък.

Каква съпротива би могла да окаже украинската армия?

Г. Гресел: Украинската армия е твърдо решена да окаже съпротива. Но дори накрая да се стигне до поражение, армията все пак дава шанс поне на собствените си семейства да напуснат района и да избегнат съществуването под руско господство.

Ако украинската армия - а вероятно и населението - окажат по-силна съпротива, отколкото се очаква, как ще се отрази това на хода на войната и какви ще са руските реакции?

Г. Гресел: Не смятам, че голяма част от руското население би одобрило войната, ако се стигне и до големи загуби от руска страна. С тази война Путин в определен смисъл заложи на карта и собственото си господство. Но изглежда е стигнал до извода, че рискът си заслужава. Вярвам, че украинската армия наистина се сражава и ще се стигне до сериозни загуби и от руска страна. Но това е нещо, за което Путин трябва да си дава сметка.

Съществува и тезата, че Путин усеща властта си отслабена и затова е решил да започне войната - за да укрепи позициите си. Какво мислите по този въпрос?

Г. Гресел: Според мен във вътрешнополитически план рискът да изгуби властта по-скоро е нараснал, отколкото намалял. Все пак той вижда, че Украйна не доближава позициите си към руските, и че би я загубил, ако не си я възвърне по военен път и не я превърне във васална държава.

Допускате ли, че Путин може да продължи атаките и отвъд Украйна - например към балтийските държави?

Г. Гресел: Украйна се отбранява. А понеже Путин смята, че всяка антируска съпротива, независимо дали е в Чечения или другаде, се спонсорира от САЩ и от Запада, ще обвини Запада и за съпротивата в Украйна. И ще използва средството, за което е сигурен, че ще сплаши Запада – а именно военната сила. Конфронтация със сигурност ще настъпи, след което от нашата готовност да се защитим и да отвърнем ще зависи дали ще се стигне до разширяване на мащабите на бедствието.

Путин винаги е настоявал за дистанция между НАТО и Русия. Но ако подчини Украйна, Русия ще се доближи още повече до натовските държави.

Г. Гресел: Той не се страхува от НАТО. Той знае, че европейците са слаби във военен план. Знае също, че американците принципно виждат в Китай основния си враг. С това се заиграва - да си отвори възможност да изпъди американците от Европа, осъществявайки имперските си планове. А колко далеч ще стигнат тези планове, зависи от това кога някой ще му се опре. Украйна не му се опря, а дали други ще имат повече успех, ще покаже бъдещето.

Загубихме 30 години в дебати по въоръженията. 30 години, в които не се отнасяхме сериозно към въоръжаването на Русия. Сега би трябвало извънредно спешно да наваксаме - сега е моментът. Както се видя - Путин разбира само от военна сила и прилага това средство, за да постига целите си, ако не получи отпор. В името на нашата сигурност и на нашия мир би трябвало сега наистина да наваксаме.