Германски политолог разследва разстрелите в България на бегълци от бившата ГДР

Слънце, плаж и море – за източногерманците България беше рай за почивка. Мнозина от тях обаче са използвали пътуванията си до Блъгария за бягство на Запад. Те са мислели, че в една бедна страна границите с Гърция или Турция не са строго охранявани. Това е било смъртно заблуждение, посочва “Берлинер курийр”, и се аргументира: 43-годишният германски политолог Щефан Апелиус разкрива, че българските граничари са се впускали в лов на бегълци от тогавашната ГДР. Те са убивали, за да получат повече отпуска, пише изданието.

Жертвите са били убивани от засада, а телата и – заравяни на място. Днес в България, която от 2007 година става член на ЕС, предпочитат да мълчат за тези убийства на граждани от ГДР. Българското правителство цитира официалната статистика, според която на българските граници са загинали общо 339 души. 36 от тях са били чужденци, предимно източногерманци. Тези случаи на убийства обаче никога досега не са били разследвани. Документацията за тях е засекретена. Според експертите тези убийства са много повече, цитира се цифра от порядъка на 20 000 души.

Сега политологът д-р Щефан Апелиус се е заел да разкрие истината за тези убийства. Той е цитиран да казва пред “Берлинер курийр”, че работата си заслужава дори само заради семействата на жертвите, които не са били информирани за съдбата на техните близки и роднини. Нито дори къде са гробовете им. “Аз знам за 15 граждани на ГДР, които между 1961 и 1989 година са били застреляни на българската граница”, казва Апелиус.

За някои от тях вече е научил цялата им история, напр. на 27-годишната Бригите фон Кистовски и 28-годишния Клаус Прауч от Лайпциг. През 75 година влюбената двойка пътувала с мотоциклет през България. На 13 август на българо-гръцката граница те попаднали на засада. Българските граничари ги застреляли с автомати “Калашников”. Свидетели и до днес си спомнят надупчените от автоматичната стрелба тела, които били погребани в гробище край София. Щази тогава е информирала близките на жертвите. По-късно те успели да върнат останките им в затворени оловни ковчези в ГДР. На децата им било обяснено, че родители им загинали при катастрофа. Едва днес те научават истината.

“От бивши гранични офицери знаем, че българските граничари нямали интерес да арестуват бегълци при опит за преминаване през границата”, казва д-р Апелиус. За задържан беглец те получавали 7 дни отпуска, а за убит – 10 дни. А от стрелците никога не е била търсена съдебна отговорност”, добавя берлинският политолог.

В момента той е зает с проучването на историята на други две жертви – източногерманци от Берлин. За тях няма много данни, дори и снимки няма. Единият е 26-годишният шлосер от берлинският квартал Кьопеник Франк Шахтшнайдер, който през 88 година е бил в България на почивка със семейството си и своята годеница. При опит да избяга в Турция на 10 септември е бил застрелян от български граничари край Резово. За другата жертва – 28-годишния Петер Алфонс Ньозер се знае само, че е бил убит на 23 март 75 г. и погребан тайно в София.