Europa Stimmung

Европейската централа излезе укрепнала от кризата - поне на пръв поглед, тъй като след кризисните месеци политическото консолидиране е все още твърде крехко. Вярно, че Германия и Франция проявиха единодействие при укрепването на пакта за стабилност и икономически растеж. Между Ангела Меркел и Никола Саркози обаче продължава да властва принципът на компромис в последния момент. И двамата не си правят труда да търсят обща дългосрочна стратегия. Напротив. Европа бързо бива забравяна, щом има вътрешнополитически проблем.

Все за пари става въпрос...

Ангела Меркел отправи остри критики срещу Европейската комисия поради решението й да сложи край на субсидиите за въглищната индустрия, вместо да признае, че в случая само бе отменена, по-рано от заплануваното, една извънредна германска субсидия.

Саркози пък се опита да изглади лошите резултати от рейтинговите анкети чрез завой надясно и твърди действия срещу ромите, сякаш той самият не е гласувал за свободата на придвижване в Европейския съюз.

При нужда държавните и правителствени ръководители реагират на настроенията сред населението и Европа не стана по-популярна сред отделните народи. За едни Европа се превърна в синоним на непопулярни помощни пакети. Други пък, в южната част на Общността, свързват Брюксел с непопулярни програми за икономии. Икономическите елити още прегръщат идеята за един разрастващ се във вътрешността си и навън съюз, но още сред политическото и интелектуално ръководство това съзнание започва да се пропуква.

Ентусиазмът си отива

Преди за една страна беше чест да поеме председателството на Евросъюза. Сега новият унгарски министър-председател Виктор Орбан, чиято страна ще председателства европейската формация през първото полугодие на 2011 година, казва, че неговите избиратели "не били особено ентусиазирани" и че в крайна сметка Европейският съюз не можел да представи "никакви успехи за създаването на работни места". А бившият федерален канцлер Хелмут Шмит слага пръст в раната констатирайки, че Европа била без лидерство.